О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 28.09.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М
ЧЛЕНОВЕ: В. М
Е. Д
като изслуша докладваното от съдия В. М ч. гр. д.№ 2038 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. В. чрез пълномощника й адв. М. против определение № 57 от 16.01.2020г. на Пернишки окръжен съд по ч. гр. д. № 862/2019г., с което е потвърдено протоколно определение от 26.06.2019г. по гр. д. № 1757/2007г. на Пернишки районен съд за теглене на жребий и прекратяване на производството по делото поради изчерпване предмета на делбата.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателката предметът на делото не е изчерпан, тъй като съдът е бил сезиран с молба по чл. 151 ГПК за поправка и допълване на протокола от съдебното заседание, по която не се е произнесъл. Наред с това са изложени съображения, че действията по теглене на жребия са опорочени понеже не е извършено размесване /разбъркване/ на пликовете с двата дяла, поради което е възможно някой от присъстващите да знае какво е съдържанието на отделните пликове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите: 1/ преюдициално ли е произнасянето по молба по чл. 151 ГПК за допълване на протокола по теглене на жребий с възраженията на страната по процедурата, спрямо разглеждането на частната жалба срещу определението за прекратяване на делото, в която се съдържат оплаквания, касаещи процедурата по теглене на жребий; 2/ какви са действията, които следва да извърши съда при теглене на жребий във втората фаза на делбата и необходимо ли е протоколът от съдебното заседание да отразява всяко от тях. Спрямо първия въпрос се поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 8/2019г. на ОСГТК и значение на въпроса за развитието на съдебната практика. Спрямо втория въпрос също се твърди противоречие с практиката и по-конкретно с ППВС № 7/1973г. и с Определение № 128 от 11.06.2016г. по ч. гр. д.№ 1589/2016г. на І г. о. Сочи се и очевидна неправилност на съдебния акт.
Ответникът по частната жалба В. В. изразява становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на наведените оплаквания. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството пред Пернишки районен съд по гр. д.№ 1757/2007г. е по съдебна делба на няколко недвижими имота и два автомобила между двама съделители. В съдебно заседание на 26.06.2019г., на което страните са присъствали лично и с пълномощниците си, съдът е констатирал, че решението по обявяване на окончателния разделителен протокол е влязло в сила и е пристъпил към теглене на жребий. В протокола е отразено, че на страните са предоставени два бели плика, запечатани, в които е поставен лист с формат А4, сгънат на две, в който са описани номерата на дяловете и съдържащите се в тях имоти. Пръв към теглене е пристъпил ищеца В. В., а втора - ответницата Е. В.. След отваряне на пликовете се оказало, че ищецът е изтеглил дял първи, а ответницата дял втори. Съдът е описал съдържанието на всеки от дяловете, получени от страните, стойността им и присъдил дължимата сума за уравнение на дяловете, след което е прекратил производството по делото. Никакви възражения на страните не са отразени в съдебния протокол. Подадена е молба от Е. В. за допълване на протокола с направеното от нея възражение срещу действията по теглене на жребия, а именно липсата на размесване на двата плика, при което ищецът е изтеглил по-близкия до себе си плик, а за ответницата е останал другия плик. Тази молба е оставена от съда без разглеждане с определение от 05.07.2019г. по съображения, че процедурата по чл. 126 ал. 2 ГПК отм. е неприложима за процесуални действия, извън тези по чл. 126, ал. 1 ГПК отм. или когато се цели редакция на съдебния протокол, която не променя същността на извършените от съда процесуални действия.
Пернишки окръжен съд е потвърдил определението по теглене на жребия и прекратяване на производството. Намерил е за неоснователни оплакванията, че действията по теглене на жребия са били незаконосъобразни. Приел е, че съдът е осигурил разпределението на дяловете не по избор на страните и не по своя преценка, а чрез жребий, както изисква практиката по приложение на чл. 291 ГПК отм., сега чл. 352 ГПК - всеки отделен дял е бил описан върху отделен, еднакъв и непрозрачен лист хартия, всеки лист хартия е бил сгънат по еднообразен начин и всеки от листовете е бил поставен в еднакъв непрозрачен хартиен плик; двата плика са били поставени и предявени на страните по начин, непредполагащ някой да знае какво е съдържанието на всеки отделен плик. По този начин теглещият жребия е избирал между еднакво изглеждащи пликове и следователно разпределението на дяловете е станало независимо от предпочитанията на страните. Възможността да тегли пръв е дадена на ищеца като страна, започнала производството, а втора по ред е била ответницата. Следователно, поредността на тегленето на жребия е основано на обективен критерий. Наред с това въззивният съд е отбелязал, че никой от съделителите не е изразил становище нито е правил искания във връзка с поредността на теглене и изобщо с процедурата. Поради това въззивният съд е заключил, че процедурата е проведена обективно и законосъобразно.
При преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Първият въпрос за преюдициалността на искането за поправка на протокола спрямо частната жалба, не е от значение за изхода на спора. Видно, че произнасяне по молбата па чл. 126, ал. 2 ГПК отм. е извършено своевременно /през юли 2019г./ и едва след това делото е изпратено на въззивния съд за разглеждане на частната жалба.
Отношение съм изхода на производството има вторият правен въпрос, касаещ действията, извършвани от съда при теглене на жребий и отразяването им в съдебния протокол. Липсва обаче твърдяното противоречие на акта с разрешенията в ППВС № 7/1973г., т. 9, където се обръща внимание на съдилищата при разглеждане на дела за съдебна делба да следят за точно и пълно отбелязване в съдебните протоколи на исканията за сметките; решенията по сметките да съдържат осъдителен диспозитив за всички уважени искания, включително и когато те са насрещно предявени. Видно, че посоченото указание е неотносимо към съдържанието на протокола за теглене на жребий. Що се отнася до разрешенията в Определение № 128 от 11.06.2016г. по ч. гр. д.№ 1589/2016г. на І г. о. на ВКС, видно, че въззивният съд се е позовал именно на тях, описвайки изискванията към процедурата по теглене на жребий. Поради това не може да се приеме, че актът му е в противоречие с определението на ВКС.
Същият не може да се квалифицира и като очевидно неправилен. Посоченото основание предполага неправилността да се извлича от допуснати от съда нарушения на относима и приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели да прилагане на закона в несъществуващ, противоположен или отменен смисъл; очевидна неправилност може да бъде обоснована и при нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно и безпристрастно решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните; на трето място, очевидна неправилност ще е налице и при т. нар. явна необоснованост, предизвикана от нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти. Подобни нарушения в случая не са допуснати от въззивния съд, нито се твърдят конкретно от обжалващата страна.
Тук може да се допълни, че съмненията на жалбоподателката за предизвестеност на резултата от жребия поради неразбъркването на двата плика, са недоказани и несъстоятелни. Вярно е, че ищецът пръв е упражнил правото си да тегли, но само твърдението, че е взел по-близкия до себе си плик, не означава, че предварително е бил наясно със съдържанието му.
При горните изводи следва да бъде отказано допускане касационно обжалване на определението на Пернишки окръжен съд.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 57 от 16.01.2020г. на Пернишки окръжен съд по ч. гр. д. № 862/2019г., по частната касационна жалба на Е. С. В..
ОСЪЖДА Е. С. В. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на В. С. В. от [населено място], [улица] сумата 180 /сто и осемдесет/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: