О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 252

гр.София, 28.09.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2134/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

Делото е образувано по молба на В. Б. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Пазарджишки окръжен съд № 230 от 20.06.2019 г. по гр. д.№ 320/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Панагюрски районен съд по гр. д.№ 847/ 2018 г. и по този начин молителят е осъден да заплати на „Бунай” АД, [населено място] сумите 10 476, 81 лв – направени разноски за обучение въз основа на договор от 28.08.2014 г. за обучение без откъсване от производството и 164, 73 лв - обезщетение за забавено изпълнение със законната лихва върху главницата и разноски по делото.

Молителят излага твърдения, че решението на въззивния съд е постановено преди да изтече срока, в който съдът е обявил, че дава възможност за представяне на писмена защита съгласно чл. 149 ал. 3 ГПК. Според него по този начин съдът, вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила, го е лишил от възможност да участва в устните състезания, което счита за основание за отмяна на влязлото в сила решение.

Ответната страна „Бунай” АД оспорва молбата като недопустима, считайки, че в нея не са изложени твърдения, които да съответстват на законовите основания за отмяна на влязло в сила решение. Поддържа също, че доводите на молителя за нарушаване на правата му са били наведени в производството по касационно обжалване на въззивното решение...