Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на В. Б. К. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 230 от 20.06.2019 г. по гр. д.№ 320/ 2019 г., с което молителят е осъден да заплати на „Бунай” АД, [населено място] сумите 10 476, 81 лв – направени разноски за обучение въз основа на договор от 28.08.2014 г. за обучение без откъсване от производството и 164, 73 лв - обезщетение за забавено изпълнение със законната лихва върху главницата и разноски по делото.

Молителят твърди, че преди постановяване на решението си въззивния съд обявил, че дава на процесуалния му представител възможност за представяне на писмена защита в едноседмичен срок. Началото на течението на този срок било от деня на заседанието, в което съдът го определил (17.06.2020 г.) и той не бил изтекъл до момента на постановяване на решението му. Според молителя издаването на акта преди изтичане на срока за писмени бележки съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което го лишило от възможност да участва в устните състезания. На това основание моли за отмяна на влязлото в сила решение.

Ответната страна „Бунай” АД оспорва молбата като поддържа, че доводите на молителя за нарушаване на правата му са били наведени в производството по касационно обжалване на въззивното решение и отхвърлени от касационната инстанция. Освен това излага съображения, че процесуалният представител на молителя е участвал лично в устните състезания, изнесъл е пространна пледоария, а писмените бележки не могат да се считат като продължение на пренията и следователно неизчакването на срока за подаването им не е процесуално нарушение. По тези съображения моли за отхвърляне на молбата.

Върховният касационен съд намира подадената молба за отмяна за допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Основното производство е започнало пред Панагюрски районен съд (гр. д.№ № 847/ 2018) по искова молба, подадена от „Бунай“ АД против В. Б. К.. С нея били предявени осъдителни искове за сумите 8 831, 89 лв главница и 204, 03 лв лихви, впоследствие увеличени по размер съответно на 10 476, 81 лв и 241, 54 лв. С решение от 21.02.2019 г. първоинстанционният съд уважил исковете, главният – изцяло, а обусловеният – до размер 164, 37 лв. Въззивна жалба срещу това решение е подадена само от ответника, по нея било образувано гр. д.№ 320/ 2019 г. на Пазарджишки окръжен съд. Съдебно заседание за разглеждане на жалбата било насрочено и проведено на 17.06.2019 г., в което процесуалният представител на въззивника поискал възможност за предоставяне на писмени бележки. Съдът уважил искането, като определил срок до 24.06.2019 г., но още на 20.06.2019 г. постановил решение, с което потвърдил първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Молителят подал касационна жалба срещу това решение в която изложил оплаквания от така извършените процесуални действия на съда, включително постановяването на решение преди да изтече срокът за писмени бележки. С определение № 339/ 27.04.2020 г. на ВКС, ІІІ г. о. по гр. д.№ 3679/ 2019 г. касационната жалба била оставена частично без разглеждане, а по главния иск касационното обжалване не било допуснато.

Не са налице основания за отмяна на постановеното от окръжния съд решение, макар от фактическа страна да се установяват твърденията на молителя, че съдът го е постановил преди да изтече определеният от самия него срок за представяне на писмена защита от процесуалния представител на ответника. Вярно е също така, че според установената практика в тази хипотеза съдът извършва нарушение на съдопроизводствените правила (срв. решение № 141/ 26.07.2013 г. по гр. д.№ 1436/ 2012 г., III г. о., ВКС и цитираните в него). Основателно е обаче възражението на ответната по молбата страна, че това процесуално нарушение молителят е релевирал като основание за обжалване на въззивното решение по реда на редовния инстанционен контрол. Изрично фактът, че въззивният съд е постановил акт по същество на спора без да изчака изтичането на определеният от самия него срок за представяне на писмена защита, е посочен като основание за допускане на касационния контрол и като касационно основание в жалбата и изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК на В. К. срещу въззивното решение. Тази жалба е разгледана от състав на касационния съд и не е намерено основание касационното обжалване да бъде допуснато. Когато съдебно решение, постановено след накърняващо правата на някоя от страните в процеса процесуално нарушение на съда, е проверено по жалба на тази страна в редовното производство, същото нарушение не може да бъде основание за отмяна на решението след влизането му в сила. Това по същество в конкретния случай би означавало друг състав на Върховния касационен съд да преценява имало ли е основание за достъп до касация, макар с окончателно (неподлежащо на последващ контрол) определение на състав на ВКС да е прието, че такова основание не е било налице. Последващ контрол върху определенията по чл. 288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване, процесуалният закон не предвижда. Затова не може да бъде отменяно по реда на чл. 303 и сл. ГПК за процесуални нарушения въззивно решение, което е било обжалвано по касационен ред с твърдения за същите нарушения, но жалбата не е уважена.

По изложените съображения Върховният касационен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Б. К. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 230 от 20.06.2019 г. по гр. д.№ 320/ 2019 г.

ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на „Бунай” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], 500 лв (петстотин лева) разноски за настоящето производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: