Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Общинска банка” АД срещу определение №134 от 30.03.2018 г. по т. д.№3019/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на Постановление за възлагане от 02.01.2014 г, оп изп. д.№20138100400738 по описа на ЧСИ, рег. №810 на КЧСИ.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като „Общинска банка” АД е ипотекарен кредитор, който има право на присъединяване по изпълнителното производство с оглед разпоредбата на чл. 459, ал. 1, вр. ал. 2 и чл. 501, ал. 1 от ГПК, като в закона не съществува изискване вземането на кредитора да бъде срещу длъжник по образуваното изпълнително дело. Поддържа се, че банката притежава качеството заинтересована страна, обвързана от Постановлението за възлагане, поради което и разполага с право по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК да иска отмяна на постановлението.

Ответникът по частната жалба – „Инвестбанк” АД заявява становище за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да остави без разглеждане молбата за отмяна, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, първият тричленен състав на ВКС е приел, че молителят няма качеството на присъединен по право взискател в изпълнителното производство, по което е издадено постановлението за възлагане. Посочил е, че съгласно чл. 459, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК ипотекарният кредитор се счита за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението и в този случай припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Изложил е съображения, че молителят действително има качеството на ипотекарен кредитор с оглед учредена в негова полза ипотека върху недвижимия имот, възложен с постановлението, чиято отмяна се иска, но няма качеството на кредитор по отношение на нито един от длъжниците в изпълнителното производство, а е кредитор на трето за изпълнителното производство лице. В този смисъл и предвид твърденията, че изпълнението е било насочено по отношение на имот, който не е бил собственост на ипотекарния длъжник в изпълнителното производство и върху който не е била учредена ипотека в полза на взискателя в производството /т. е. имот, по отношение на който не е следвало да се провежда изпълнение по това изпълнително дело/, съставът на ВКС е достигнал до извод, че молителят, явяващ се кредитор на действителния собственик на имота, няма качеството на присъединен по право взискател с право да участва в разпределение на суми, получени от изпълнението върху този имот, следователно не е страна в изпълнителното производство, нито има качеството на трето лице, обвързано от постановлението за възлагане и поради това не разполага с правото по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК да иска неговата отмяна, като може да защити правата си по исков ред.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Необходимо условие за присъединяване на кредитор в образуван от друг взискател висящ изпълнителен процес /с молба или по право, за да се удовлетвори встъпилият от благото, върху което е насочено изпълнението/, е наличие на вземане на присъденият кредитор срещу длъжника, срещу когото е образувано изпълнението /арг. от разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от ГПК, изискваща присъединяването да се осъществи от кредитори на същия длъжник, от разпоредбата на чл. 458 от ГПК, предвиждаща присъединяване на държавата по право за дължимите й от длъжника публични вземания и от разпоредбата на чл. 459, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, предвиждаща запазване на припадащата се на присъединения обезпечен, ипотекарен или заложен кредитор сума по сметка на съдебния изпълнител, която му се предава, след като представи изпълнителен лист/. В този смисъл и тъй като в случая молителят няма качеството кредитор спрямо някой от длъжниците в изпълнителното производство, а изпълнението е било насочено към имот, по отношение на който не е следвало да се провежда изпълнение по това изпълнително дело /имотът не е бил собственост на ипотекарния длъжник в изпълнителното производство и върху имота не е била учредена ипотека в полза на взискателя в производството/, настоящият състав споделя изцяло изводите на първият тричленен състав на ВКС, че молителят, явяващ се кредитор на действителния собственик на имота, няма качеството на присъединен по право взискател, с право да участва в разпределение на суми, получени от изпълнението върху този имот, не е страна в изпълнителното производство и не е трето лице, обвързано от постановлението за възлагане, поради което не разполага с право по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК да иска неговата отмяна, а може да защити правата си по исков ред.

С оглед изложеното молбата за отмяна е недопустима, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №134 от 30.03.2018 г. по т. д.№3019/2017 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.