Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез адв. Д. и Д. срещу Решение №2146/30.03.2016г. по дело №4375/2014г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 011308978/19.12.201З г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, в частта потвърдена с решение № 514/24.03.2014г. на директора на Дирекция “ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. Н. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 011308978/19.12.201З г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, в частта потвърдена с решение № 514/24.03.2014г. на директора на Дирекция “ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] и са начислени лихви...