К. И. Г. обжалва Решение № 635/22.03.2016 г. по адм. дело № 2833/2015 г. на Административен съд – Варна, отхвърлящо оспорването му срещу Заповед № 18-5099/02.07.2015 г. на началника на СГКК–Варна, с която е отказано отразяване в граници на имот с пл. № [номер] по Картата на възстановената собственост, местност [местност], в съответствие с Решение № 1542а/07.07.2006 г. на Общинската служба по земеделие и гори – [населено място] за възстановяване на правото на собственост върху земеделския имот.
Ответниците – началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, [община], В. В. Н., Н. В. Н., М. Й. Г., Р. С. К., З. Д. Р., Д. Й. Д., И. Й. Ж., И. Й. Г., К. Й. Г. и В. Й. Г., не изразяват становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Правилни са решаващите изводи на съда за законосъобразността на атакувания пред него отказ за изменение на ККР.
1. Имотът, предмет на заявлението за попълване на кадастъра, попада върху части от територията на поземлени имоти №№ 20482.305.13 и 20482.305.19 по кадастралната карта. Като титуляр на правото върху тях в кадастъра е вписана [община] (частичната идентичност между имотите е констатирана изрично и от съдебно-техническата експертиза).
2. Фактът на записването на общината в кадастралния регистър към момента на подаване на искането на Г. до органа по кадастъра я включва в кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Това правно положение на общината обуславя и нейната възможност да се ползва от доказателственото действие на кадастъра – вж. ал. 5 на чл. 2 ЗКИР, като същевременно определя и значимостта на позицията й по претендираното изменение на ККР. Двете предпоставки – фигуриране в КР като носител на права и изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право относно частите от поземлените имоти, съответстващи на местоположението на реституирания имот.
3. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в ККР до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Затова без правно значение е дали актът за общинска собственост за единия от имотите е съставен след като кадастралната процедура е била вече висяща или пък собствеността на общината за другия имот произтича от закона. Изследването на тези въпроси би било предмет на евентуално дело по решаването на спора за материално право.
4. Основание да се одобри промяната в ККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР (успешното провеждане на иск на реституираните собственици срещу общината би опровергало оборимата презумпция по чл. 2, ал. 5 ЗКИР), или при постигане на съгласие с вписания в кадастъра и поради това заинтересован собственик – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР.
5. В останалата им част доводите на касатора са свързани с обосноваването на грешка в кадастъра и с отричането на правата на общината. При естеството на констатираната пречка за удовлетворяване на искането за изменение на ККР тяхното обсъждане е безпредметно.
Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 635/22.03.2016 г. по адм. дело № 2833/2015 г. на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.