Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр. П. срещу Решение № 95 от 14.01.2016 г. по адм. дело № 1191/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, І отделение, 14 състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, оспорва извода на АС Пловдив за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит на [фирма] по фактурите, издадени от [фирма] и от [фирма], като поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин осъществяването на процесните доставки на стоки. На второ място, касаторът обжалва решението относно законосъобразния РА за установените задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, като счита, че същото е неправилно постановено, но не излага конкретни доводи. Иска отмяната на решението.

Ответната страна - директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Б. изразява становище в писмен отговор по делото за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4940 лева за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в...