Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. К., с адрес [населено място], [община], чрез процесуален представител, срещу решение № 1182/05.08.2016 г. по адм. дело № 54/2016 г. на Административен съд - Благоевград и частна жалба от И. Ц. И. - заместник - министър на труда и социалната политика и от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане срещу определение №1181/05.08.2016 г. по същото дело.

Касаторката, поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано. Твърди и недопустимост поради липса на мотиви, налагаща обезсилване на решението, според процесуалния й представител. Иска отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и присъждане на всички разноски по делото за двете съдебни инстанции. В качеството си на ответник по частната жалба, същата я оспорва.

Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото.

Частните жалбоподатели - И. Ц. И. - заместник - министър на труда и социалната политика и изпълнителният директор на АСП, чрез процесуален представител искат отмяна на определението като неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, АС - Благоевград, е отхвърлил жалбата на П. В. К., против заповед №РД-01-1827/22.12.2015 г. на изпълнителния директор на АСП. Със заповедта на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)/ЗДСл./, чл. 91, ал. 1 ЗДСл., чл. 92, ал. 1ЗДСл. вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. на К. в качеството й на директор на дирекция "Социално подпомагане" Г. Д. е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от една година" за шест броя дисциплинарни нарушения. Съдът е приел за установено, че четири от тях - тези по т. 2, 3, 4 и 5 са извършени виновно от жалбоподателката. Съгласно т. 2 в периода 01.12.2014 г. - 25.11.2015 г. К. е бездействала и системно не е осъществявала цялостен административен контрол за спазване на чл. 17, ал. 3 от Вътрешните правила за информационно - деловодната дейност и документооборота в териториалните поделения на АСП и чл. 16, ал. 1 от ППЗЗДет. досежно контрола при определяне на максималните срокове за работа по сигнали на деца в риск по три броя сигнали с посочени номера и не е осъществила контрол за отразяване в дневника на сигнали, поради което пет броя сигнали с посочени номера от м. 11.2015 г. не са били надлежно регистрирани. Съгласно т. 3 в същия период касаторката не е осъществявала цялостен административен контрол при изготвянето на документи, удостоверяващи работа по постъпили 12 броя сигнали с посочени номери, датирани през м. 02 - 06. 2015 г. съгласно изискванията на чл. 14 ППЗЗДет. и стандарт 2 от Методиката за управление на случаи за закрила на дете в риск, както и надлежното и редовното водене на дневник за регистриране на сигнали съгласно изискванията на чл. 10 ППЗЗДет. и стандарт 1 от Методиката за управление на случаи за закрила на дете в риск. Съгласно т. 4 през същия период системно не е осъществявала цялостен административен контрол за работата по случаи на деца в риск и по три броя сигнали за деца в риск от домашно насилие от 2015 г. не е потърсила информация от личните лекари на децата. Съгласно т. 5 на 20.11.2015 г. е нарушила териториалната и функционална компетентност на ОЗД при ДСП Г. Д. и е възложила на две служителки без правно основание да придружат дете до [населено място], Г. за среща с баща му в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗЗДет, чл. 16, т. 1 и 7 и Приложение към чл. 7, ал. 3 от Устройствения правилник на АСП и чл. 2, ал. 1 от Наредба за командировките, специализациите в чужбина. АС е приел, че заповедта е издадена от компетентне орган, в изискуемата от закона форма, с изискуемото от закона съдържание, спазени са административнопроизводствените правила по издаването й. След анализ на четирите приети за доказани дисциплинарни нарушения съдът е стигнал до извод за съответствие с материалното право и целта на закона като краен резултат, както и че наложеното дисициплинарно наказание съответства не тежестта на извършените четири броя нарушения.

Решението е правилно. В мотивите му се съдържа подробен анализ на съдържащите се в административната преписка доказателства и кои от спорните факти установяват. Задължението за контрол и отговорността за изпълнение на задълженията за ръководеното от жалбоподателката звено се съдържа в длъжностната харктеристика - т. 7.1, в преписката са приложени описаните в мотивите сигнали, в преписката се съдържат ред доказателства, свързани с децата, за които са постъпили сигнали, както и констативният протокол от извършената проверка на Инспектората към АСП, който е годно доказателствено средство и не е оспорен от жалбоподателката или от процесуалния й представител в срока по чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК. Предвид изложеното оплакването на касаторката за неяснота кои факти са установени и доказани, е неоснователно. Неоснователно е и оплакването за липса на задължителни реквизити на съдебното решение, като последното отговаря на изискванията на чл. 172а АПК. Бланкетно е твърдението за наличие на необсъдени доказателства, които не са конкретизирани и настоящата инстанция не намира същото за основателно. Правилна е преценката на съда за наличие на всички необходими реквизити в оспорената заповед, в която изрично е посочено за децата Д. Ю., Г. Ш. и М. Ч., че не е осъществен контакт с личния лекар, въпреки данните за упражнено насилие върху тях, а за Б. Ф. - че не е осъществен контакт с бащата, което не е проконтролирано от ръководителя на звеното. Касационните оплаквания за еднократните помощи са неотносими към мотивите на решението, тъй като се отнасят до посоченото в т. 6 от заповедта, за която съдът е посочил, че няма извършено нарушение. За всички приети за установени нарушения е посочено, че участието на жалбоподателката се изразява в бездействие - липса на контрол, който е била длъжна да упражни съгласно цитираната по-горе точка от длъжностната й характеристика. Неоснователно е оплакването за неправилна преценка на съда, че жалбоподателката е изслушана в дисциплинарното производство. Видно от протокола на л. 27 от приложеното дело на АССГ към делото на АС - Благоевград, жалбоподателката е изслушана на 18.12.2015 г., а видно от л. 28 е депозирала и писмени обяснения от същата дата. Правилна е преценката за спазване на разпоредбата на чл. 94 ЗДСл. доколкото констатираното бездействие е продължило до м. 11.2015 г., а заповедта е издадена на 22.12.2015 г. Видно от протокола / л. 508- 513/ от работата на Дисциплинарния съвет, същият се е запознал и с писмените обяснения на жалбоподателката, поради което е неоснователно оплакването й, че не и е дадена възможност да се защити пред него. Следва да се отбележи, че наложеното дисциплинарно наказание не е най - тежкото, най -тежкото е "уволнение", а съдът е анализирал обстоятелствата по чл. 91 ЗДСл. и е изложил мотиви защо счита, че така определеното наказание е съответно на тежестта на нарушенията и другите обстоутелства, които са отзначение при определеяне на вида и размера на наказанието.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част - прекратено.

Частната жалба на И. Ц. И. - заместник - министър на труда и социалната политика е недопустима като просрочена. Обжалваното от него определение му е съобщено редовно на 17.08.2016 г. чрез главен юрисконсулт Г. Т. в Министерство на труда и социалната политика, тоест последният ден от 7 - дневният срок за обжалването по чл. 230 АПК е бил на 24.08.2016 г., а частната жалба е постъпила в АС на 08.09.2016 г. / дори изходящият номер е от дата след изтичане на срока за обжалване - 07.09.2016 г./, АСП и новият изпълнителен директор на АСП нямат правен интерес да обжалват определението, което не рефлектира върху тяхната правна сфера, тъй като с него е оставена без уважение молба на И. Ц. И. за отмяна на наложена му глоба с предходно определение от 01.06.2016 г., което съдържа осъдителен диспозитив срещу физическото лице И. Ц. И. за негово бездействие като изпълнителен директор на АСП.

Предвид изложеното и с оглед изхода на делото по касационната жалба няма правна възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. Разноски не могат да бъдат присъдени и на ответника по касация, доколкото същият не е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на представляващите го адвокати.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 236 АПК вр. чл. 215 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1182/05.08.2016 г. по адм. дело № 54/2016 г. на Административен съд - Благоевград.

О. Б. Р. частна жалба от И. Ц. И. - заместник - министър на труда и социалната политика и от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане срещу определение №1181/05.08.2016 г. по адм. дело № 54/2016 г. на Административен съд - Благоевград.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №12261/2016 г. а на Върховния административен съд, пето отделение в частта по частната жалба.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване в частта, с която е оставено в сила решението на Административен съд - Благоевград, а в останалата част подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщението до страните с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.