Производството намира правното си основание в чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор, чрез адв. К. Ж., против Решение № 6489/27.10.2015 г. по административно дело № 3939 по описа за 2015 г. на Административен съд София-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Депозирано е писмено становище, в което касационната жалба се поддържа изцяло. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната по касационната жалба страна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспорения първоинстанционен акт.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение състав на АССГ е отхвърли жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане с № 007/2015 от 27.03.2015 год. на Държавна комисия по хазарта и е осъдил дружеството да заплати на последната направените по делото разноски в размер на 830 лв. За да постанови решението си, съдът е приел, че в рамките на дадената от закона възможност Председателят на Държавната комисия по хазарта е издал акт за установяване на публично държавно вземане, според който жалбоподателят има непогасени задължения, представляващи дължима годишна вноска по чл. 10а, ал. 1, т. 3 от ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) в размер на 10 000 лв. за 2014 г. и лихва в размер на законната такава до момента...