Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], ЕИК –[ЕИК], подадена чрез адв. А. П., против решение № 2181 от 28.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1132/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-02002815005156-091-001/20.01.2016г., издаден от началник-сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден частично с решение № 91/15.04.2016г., на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Б. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението на АДмС – Бургас е нищожно – отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 1 АПК. При условие на евентуалност счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в оспорената част и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА, установяващ на дружеството задължения за данъци и осигурителни вноски в размер на 10 831, 28 лева. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. релевира чрез юрк. И. доводи за неоснователност на КЖ. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и предявените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна.

Предмет на спора пред Административен съд – Бургас е бил ревизионен акт № Р-02002815005156-091-001/20.01.2016г., издаден от началник-сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден частично с решение № 91/15.04.2016г., на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Б. при ЦУ на НАП, а именно: 1. ДДС в размер на 3381, 52 лв. и лихви за просрочие в размер на 621, 84 лв., за периодите: м. февруари, м. март, м. май 2012 г., м. май и м. септември 2013 г., м. март, м. април и м. май 2015 г.; 2. Корпоративен данък за 2012 г. при главница, намалена чрез загуба със сумата от 3 017, 59 лв.; 3. Данък по ЗДДФЛ в размер на 2057, 76 лв. и лихви за просрочие в размер на 759, 14 лв., за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2015 г.; 4. По КСО и ЗЗО в общ размер на 3 194, 85 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 089, 76лв., за периода от 01.01.2012 г. до 31.05.2015 година.

С решението си първоинстанционният съд е отменил РА в частта за отказан данъчен кредит на ДЗЛ за периода м. май 2013 г. по фактури № 1000000302/10.05.2013 г. и № 1000000303/10.05.2013 г., издадени от [фирма] в размер на 2678, 00 лв. и лихви за забава в размер на 613, 18 лв., отхвърляйки жалбата в останалата част. Решението на съда в отменителната му част не е предмет на касационно оспорване и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на [фирма], административният съд е преценил оспореният РА като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел за неоснователно възражението за нередовност на връчването на РД, позовавайки се на приетото заключение по СТЕ, както и на приложеното Удостоверение по чл. 30, ал. 6 от ДОПК, изготвено във връзка с връчването на ревизионния доклад. При преценката на обосноваността и материална законосъобразност на РА, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Преценил е жалбата в останалата нейна част по ЗДДС, както и в частта по ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ЗКПО за 2012 г, като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Развитите в касационната жалба оплаквания са аналогични с тези, поддържани пред Административен съд – Бургас и касаещи редовността на връчването на РД. В тази връзка по делото е прието заключение на СТЕ, като в с. з. на 13.12.2016 г. в. л. Т. е заявило, че линкът с ревизионния доклад е бил отварян. Съгласно удостоверението по чл. 30, ал. 6 от ДОПК електронната препратка, в която е бил включен ревизионния доклад е активирана на 23.12.2015г. от различен IP адрес – [номер], изтеглен е със същия имейл – [електронна поща], поради което законосъобразно съдът е приел, че РД е редовно връчен на касатора. Доклада е бил отварян чрез препратка от електронна поща на РЛ, за която достъп би следвало да има само то. В случая не е нарушено правото на защита на ревизирания субект, комуто са връчени всички актове по време на административното производство и на жалбоподателя е осигурено правото на защита срещу всяко процесуално действие на административния орган. Процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана. От доказателствата по делото е видно, че същият е упражнил в срок правото си на жалба както пред директора на Д „ОДОП” - Бургас, така и пред съда. Освен това, по аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства без да е обвързан от фактическите констатации и правните изводи на ревизиращите, трябва да реши въпроса дължат ли се определените с РА данъчни задължения.

Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че постановеното решение на Административен съд - Бургас не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба, правилно и обосновано е, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разноски: На касатора не се дължат разноски. В полза на ответника трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 854, 94 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2181 от 28.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1132/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК –[ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 854, 94 лева. Решението е окончателно.