О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 5442 гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 304 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 288354/19.10.2023 г., подадена от Н. Й. Б., чрез адвокат П. С., срещу решение № 261040 от 28.07.2023 г. по гр. д. № 8864/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът е: отменил решение № 291056 от 12.12.2017 г. по гр. д. № 391/2012 г., поправено с решение № 353404 от 06.03.2018 г. и с решение № 402987 от 09.05.2018 г., и вместо това е поставил в дял, на основание чл. 353 ГПК, на Р. С. И. следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се на първи жилищен етаж в пететажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в дворно място с площ от 332 кв. м, съставляващо УПИ *-* по плана на [населено място], местност „И. В.“, със застроена площ от 72.91 кв. м, състоящ се от дневна-кухня-столова, спалня и сервизни помещения, заедно с 5.66 % от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата (т. 1 от решението за допускане на делбата); поставил в дял, на основание чл. 353 ГПК, на Н. Й. Б. следните недвижими имоти: 1. Дворно място, съставляващо два отделни имота, съответно с идентификатор *** и ***, с площ съответно от 886 кв. м и 1037 кв. м, по плана на [населено място], местността „В. - К.“, ведно със застроената в тях сграда (т. 2); 2. Земеделска земя с идентификатор ***, с площ от 22 111 кв. м, находяща се в местността „Я.“, [населено място], [община] (т. 8); 3. Земеделска земя с идентификатор ***, с площ от 13 467 кв. м, находяща се в местността „Я.“, [населено място], [община] (т. 9); поставил в дял, на основание чл. 353 ГПК, на Н. Н. Б. следните недвижими имоти: 1. Дворно място, находящо се в [населено място], с идентификатор ***, с площ от 981 кв. м (т. 3); 2. Дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящо се в [населено място], [улица], с площ от 367 кв. м, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда с кадастрален № ****, със застроена площ от 133 кв. м, и друга сграда (друга сграда за обитаване) с кадастрален № ****, със застроена площ от 7 кв. м (т. 4); 3. Апартамент № 19, находящ се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 3, с кадастрален № *****, с площ от 42.02 кв. м, състоящ се от кухня, дневна, коридор, сервизни помещения и тераса, ведно с принадлежащите му: избено помещение № 1 с площ от 6.02 кв. м, таванско помещение № 17 с площ от 19.35 кв. м, и с 2.78 % ид. ч. от общите части на сградата (т. 5); 4. Поземлен имот, част от УПИ *-*, кв. 43 по плана на [населено място], [община], с площ от 528 кв. м, и поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2995 кв. м, находящ се в [населено място], [община] (т. 6 и т. 7); осъдил Р. С. И. да заплати на Н. Й. Б. сумата от 8429 лв. за уравнение на дяловете; осъдил Н. Н. Б. да заплати на Н. Й. Б. сумата от 25 246 лв. за уравнение на дяловете; в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, както и в частта на присъдената държавна такса.
Въззивният съд е намерил за неоснователна претенцията на Н. Й. Б. срещу Р. И. за заплащане на припадаща се част от ремонт в дворно място, съставляващо два отделни имота, с идентификатори *** и ***, с площ съответно от 886 кв. м и 1037 кв. м, находящо се в м. „В. - К..“, [населено място], за периода 2010 г. - 2012 г., на обща стойност 23 536.77 лв. Визирал е, че с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК не кредитира показанията на свидетеля Г. Г., предвид обстоятелството, че същите са дадени от лице, което е служител на Н. Й. Б., и не се подкрепят от останалите доказателства. Напротив, същите са оборени от показанията на свидетелката В. Т., които СГС е кредитирал като обективни, дадени от трето, незаинтересовано от изхода на спора лице, и възпроизвеждащи непосредствени впечатления, а свидетелките З. И. и В. Г. са се отказали от дадените от тях показания.
Въззивният съдебен състав е изложил, че съгласно ТР № 2/11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, за да се извърши делбата по чл. 353 ГПК, не е необходимо имотите да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Приел е, че в случая до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се по площ, обем и стойност, като частите на съделителите са различии, поради което делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК. Този начин на прекратяване на съсобствеността позволява всеки съделител да получи реален дял, което е водещият принцип в делбата (чл. 69, ал. 2 ЗН).
Софийски градски съд е взел предвид допълнителната техническа експертиза на вещото лице И. Д., съгласно която за апартамент № 1 в [населено място], [улица], не е открит документ за въвеждане в експлоатация, нито акт обр. 16, но същият е напълно завършен и в много добро състояние, като състоянието му към момента на огледа е в отклонение от одобрения архитектурен проект. Съобразено е и установеното от вещото лице Т. Д. в изготвената от нея експертиза, че този апартамент е получен в резултат на извършени преустройства. В документите по преписката за одобрения проект, в папка „Екзекутив“ е наличен чертеж, от който е видно, че на кота + 3.40 се намират два отделни апартамента без номерация, всеки с отделен вход, съответно вляво и вдясно от стълбищната клетка. Апартаментът вляво от стълбището (маркиран в червено) се състои от входно антре, баня, тоалетна, дневна-кухня-столова и стая (помещение № 2 - без наименование). Изложението е запад-изток, от юг е съседен апартамент, от север - калкан. Апартаментът вдясно от стълбището (маркиран в зелено) се състои от: входно антре, баня, тоалетна, две спални, дневна-кухня-столова. Изложението е запад-изток, от север - съседен апартамент, от юг - калкан. По КККР, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г., имотът (апартамент № 1) е с идентификатор ***** с площ от 72.91 кв. м, с мазе № 1 – 5.9 кв. м, както и 5.66 % ид. ч. от общите части. Съседният апартамент № 2 е с идентификатор ***** Съгласно кадастралната карта апартамент № 1 е със съсед от север - калкан, от юг - апартамент № 2. Според вещото лице Т. Д. помещенията, съответстващи на апартамент № 1, са тези вляво от настоящия вход на общия обект. Пазарната стойност на имота е 236 489 лв. За възстановяването на имота в първоначалния му вид са необходими преустройства, представляващи: изграждане на стени за оформяне на банята, както и стена между двата апартамента по проект, избиване на отвор на външната стена към стълбището и монтаж на нова входна врата, монтаж на врата за баня, събаряне на вътрешно стълбище и затваряне на неговия отвор, премахване на парапет на вътрешното стълбище, евентуални ремонтни дейности, които биха се наложили вследствие новото преустройство, ако такова бъде изпълнено. Вещото лице е посочило, че настоящото преустройство на процесното жилище и обединяването му със съседно такова е изпълнено без одобрени строителни книжа (такива не са му били предоставени). Изразени в процентно съотношение описаните видове дейности, ако такива се реализират, както и липсата на проект за преустройството, са основания за обезценяване на имота максимум с 30 % от общата стойност на обекта (помещенията вляво от настоящия вход), което като сума представлява 70 947 лв. Стойността на помещенията вляво от общия вход (ап. № 1) след обезценяването би била 165 542 лв. Апартамент № 1 не съществува като самостоятелен обект. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е оценило апартамента с фиксирана площ от 72.91 кв. м и се е съобразило с фактическото състояние на имота, констатирано на съвместния оглед, като обектът се състои от едно помещение и санитарен възел. Представените екзекутиви не касаят този апартамент, а се отнасят за по-горни етажи, тъй като за процесния такъв не са намерени екзекутиви. Стълбището е централно, входът е от дясната страна и ползва и лявата част. Двата апартамента са обединени в един, като няма самостоятелен вход към двата обекта. Лявата част по описание отговаря на ап. № 1. По проект апартаментите са два, но на място апартаментът е един.
Според мотивите на въззивното решение няма пречка апартаментът, находящ се в [населено място], [улица], да се постави в дял на един от съделителите. Визирано е, че обстоятелството, че в имота са извършени преустройства, е без значение за участието на този имот в разпределението, тъй като промените са направени без одобрени строителни книжа и не са довели до обособяване на различен обект от допуснатия до делба с решението по първата фаза на делбата. Ето защо, въззивният съдебен състав е намерил за несъстоятелно искането на Н. Й. Б. за прекратяване на производството по отношение на този имот.
По отношение на земеделските имоти, които са поделяеми (по т. 8 и т. 9 от първоинстанционното решение) СГС е заключил, че същите следва да се поставят в дял като цели имоти, доколкото въпреки предоставената им възможност, страните не са представили проект, изработен или одобрен от Общинската служба по земеделие съгласно императивното изискване, въведено с разпоредбите на чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Приел е, позовавайки се и на практика на ВКС, че когато в делбено производство съделителите заявят нежелание да предприемат необходимите действия по финансиране, изработване и одобряване от общинската служба по земеделие на проект за разделяне на имота, съдът следва да извърши делбата, като приеме имота за неподеляем.
В атакуваното пред ВКС решение са отразени всички приети заключения от съдебно-технически експертизи, както и дадените от тях варианти за разпределение на делбените имоти. Според въззивния съд разпределението на имотите следва да бъде извършено съгласно вариант I от заключението от техническата експертиза на вещото лице Т. Д. от 26.11.2021 г., с корекция на цената на апартамента, находящ се в [населено място], [улица] съгласно заключението от 07.12.2020 г., вариант II, а именно 165 542 лв. При това положение стойността на първия дял е определена на 567 655 лв., на втория – на 165 542 лв., и на третия дял – на 182 359 лв., при обща стойност на делбената маса от 915 556 лв., вместо 986 503 лв. Съдът е изложил, че възприема този вариант както поради обстоятелството, че оценката на имотите е най-актуална към момента на приключване на устните състезания и е съобразена с фактическото им състояние към този момент, така и поради отчитане на обстоятелството, че имотите са разпределени като цели такива (а не като отделни дялове от поделяеми имоти). Този вариант е съобразен както с обема на правата на съделителите с оглед избягване на парично уравнение на значителна стойност, като на съделителя с по-голям дял е възложен имотът с по-голяма стойност, така и с възможността всеки един от съделителите да получи по един имот в [населено място] и околностите. Според СГС на Р. С. И. следва да се предостави дял II от вариант I от заключението на вещото лице Т. Д. от 26.11.2021 г. (имотът по т. 1 от решението по допускане на делбата) на стойност 165 542 лв.; на Н. Й. Б. - дял I от вариант I на същото заключение (имотите по т. 2, т. 8 и т. 9 от решението, на обща стойност от 567 655 лв.), а на Н. Н. Б. - дял III от вариант I (имотите по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от решението, на обща стойност от 182 359 лв.). При това положение левовата равностойност по квоти и дялове на Р. С. И. е в размер на 157 113 лв., на Н. Й. Б. - 601 331 лв., и на Н. Н. Б. - 157 113 лв. (при съобразяване на стойността на имота по т. 1 с обезценка от 30 %). При стойност на дела на Р. С. И., възлизащ на 157 119 лв., и разпределен дял на стойност 165 542 лв., същата следва да бъде осъдена да заплати на Н. Й. Б. сумата от 8429 лв. за уравнение на дела, а Н. Н. Б. следва да заплати на Н. Й. Б. сумата от 25 246 лв. (при стойност на неговия дял в размер на 157 119 лв. и получен дял на стойност 182 359 лв.).
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулира следните въпроси:
1. При прилагане на способа по чл. 353 ГПК, преценката на съда за начина на разпределение на допуснатите до делба имоти следва ли да бъде съобразена с делбените права на съделителите от всеки един от имотите, както и с критериите за удобно разпределение - реално ползване, извършени подобрения в имотите и спецификата на всеки конкретен случай.
Въпросът е поставен във връзка с апартамент № 1, разпределен на Р. И., като Н. Й. Б. твърди, че СГС не е съобразил делбените права на съделителите от всеки един от имотите, реалното ползване и извършените подобрения на имота; съдът не е изложил мотиви защо не възприема останалите варианти на техническата експертиза и не е обсъдил и съобразил установеното по делото обстоятелство, че този имот реално се ползва и поддържа в добро състояние от жалбоподателя.
Сочи, че по този въпрос въззивното решение влиза в противоречие с приетото в: ТР № 2/11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, решение № 74/25.03.2013 г. по гр. д. № 744/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 50004/04.04.2023 г. по гр. д. № 1702/2022 г. на ВКС, ІІ г. о.
2. След обединяване на два самостоятелни обекта по начин, по който всеки от тях е загубил самостоятелното си значение и е станал част от нововъзникнал обект, съществува ли самостоятелен обект на собственост. Допустимо ли е производството по извършване на делба на обект, който не съществува самостоятелно поради обединяването му с друг обект, който не е собственост на съделителите и за отделянето на който е необходимо да бъдат извършени преустройства, по-големи от обикновените. Ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи факт, който води до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата, които притежават това право, съдът длъжен ли е да отчете правните последици на този факт и да прекрати производството по извършването на делбата (втора фаза) при липса на предмет.
Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 471/24.01.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г. на ВКС, І г. о., решение № 114/20.11.2017 г. по гр. д. № 711/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 387/29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г. на ВКС, II г. о., решение № 61/04.07.2013 г. по гр. д. № 703/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 826/22.11.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, І г. о.
Въпросите са поставени отново във връзка с апартамент № 1, като се сочи от жалбоподателя, че по делото е установено, че той не съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, поради обединяването му с друг самостоятелен обект на същия етаж; другият самостоятелен обект не е предмет на делбата и за същия няма данни да е собственост на някой от съделителите; нововъзникналият обект също не е предмет на делбата.
3. Ако е налице прието от съда заключение за поделяемост на имота и изработен от вещото лице проект за разделянето, сьдът длъжен ли е да изпрати този проект за становище на компетентния орган. Налице ли е бездействие на страните при неправилни или неясни указания на съда. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда влече ли след себе си неблагоприятни последици за страната.
Въпросите касаят земеделските имоти, разпределени на жалбоподателя, като по тях се твърди противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 182/26.11.2019 г. по гр. д. № 540/2019 г., I г. о., решение № 280/05.07.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г., I г. о., решение № 50056/07.04.2023 г. по гр. д. № 4874/2021 г., III г. о.
4. Длъжен ли е съдът служебно да назначи нова експертиза, в случай че от изслушване на експертизата за пазарната оценка на имотите е изминал значителен период от време (противоречие с приетото в решение № 57/15.09.2022 г. по гр. д. № 2309/2021 г. на ВКС, II г. о.).
Постъпил е отговор на касационната жалба от Р. С. И. и Н. Н. Б., в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
По първия въпрос от изложението не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Както бе отразено по-горе, този въпрос е поставен във връзка с разпределението на апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица].
Съгласно посочената от Н. Й. Б. съдебна практика преценката за начина, по който ще се разпределят по реда на чл. 353 ГПК допуснатите до делба имоти, следва да бъде извършена с оглед на обстоятелството какви са делбените права на страните от всеки един от имотите, желанието им да получат определен дял, извършвани ли са в имотите подобрения, налице ли е трайно установен по волята на страните начин на ползване и др. подобни обстоятелства, както и съществува ли възможност за такова разпределение, при което стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността в съответствие с установения в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип.
Настоящият съд намира, че въззивният съд не е действал в противоречие с визираната съдебна практика. В тази връзка същият съобразява и че по делото втората съдебна инстанция не е установила апартаментът да се ползва от жалбоподателя или той да е извършил подобрения в него.
Цитираната съдебна практика по въпросите под № 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се явява неотносима, тъй като в нея са разгледани други въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и хипотези, различни от настоящия казус (при който е налице незаконно преустройство на апартамент, който е запазил самостоятелния си идентификатор в КККР и който може да бъде възстановен в първоначалния му вид, без съществени повреди на съседните му обекти), поради което не може да се приложи автоматично и да се приеме, че атакуваното пред ВКС въззивно решение влиза в противоречие с нея. Съгласно решение № 471/24.01.2013 г. по гр. д. № 308/2012 г. на ВКС, І г. о. касационното обжалване е допуснато по въпросите: следва ли гражданският съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот, да вземе предвид и да зачете обвързващата материална сила на съдебното решение по чл. 4 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони; допустимо ли е гражданският съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот, да приеме, че към датата на реституцията му със съдебен акт този имот не е съществувал като самостоятелен обект; възможно ли е гражданският съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот, да приеме, че отразеното в реституционното решение състояние в имота не отговаря на фактическото положение. В решение № 114/20.11.2017 г. по гр. д. № 711/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. е разгледан въпросът за критерия, по който се определят квотите в съсобствеността в хипотезата на чл. 95, ал. 2 ЗС, т. е. при присъединяване на отделни обекти по начин, че същите изгубват самостоятелното си значение и възниква нов обект на собственически права. Решение № 387/29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г. на ВКС, II г. о. е постановено във връзка с въпроса: следва ли делбеното производство да продължи във фазата по извършване на делбата, ако след влизане в сила на решението по допускането й настъпят факти, пораждащи промяна в правото на собственост, които сочат, че това право не принадлежи на съделителите, а на трети лица, неучаствуващи в делбеното производство. Прието е, че ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата, които притежават това право (с изключение на хипотезите на чл. 120 ГПК, отм. и чл. 121 ГПК, отм. и аналогичните им разпоредби в ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г.), съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако между съделителите вече не съществува съсобственост върху имуществото, предмет на делбата, да прекрати производството във втората фаза на делбеното производство. Настъпилата след влизане в сила на решението по допускане на делбата промяна сочи на липса на съсобственост между съделителите, която да бъде прекратена по съдебен ред, а оттам и на липса на предмет на делбеното производство във фазата по извършване на делбата. Решение № 61/04.07.2013 г. по гр. д. № 703/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. разглежда въпроси, касаещи действителността на съдебната делба и действието на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, които в обобщен вид съдържат следната формулировка: Нищожна ли е съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН съдебната делба, извършена без участието на приобретателя по обявен впоследствие за окончателен предварителен договор за продажба на идеална част от имота, сключен с част от съсобствениците, ако исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана, но влязлото в сила решение, постановено въз основа на нея, не е отбелязано съобразно чл. 115, ал. 1, във вр. с чл. 115, ал. 1, във вр. с чл. 114, б. „б“ ЗС. В това решение съдът е заключил, че недопустимо е допусната съдебна делба на несъществуващ към момента на предявяване на иска в посочените в решението реални граници недвижим имот, какъвто имот не съществува и като кадастрална единица. В последното решение - решение № 826/22.11.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, І г. о., ВКС е взел отношение по въпросите: Кога налагащите се в имота преустройства са значителни по смисъла на чл. 203 ЗУТ; Може ли да бъдат разделени по реда на чл. 292 ГПК (отм.) имоти-предмет на делбата, които на брой са по-малко от съделителите, ако някои от съделителите са се групирали и са направили обща претенция за възлагане на един от тези имоти. В решението е застъпено и че за да се приеме, че преустройството ще създаде неудобства по-големи от обикновените, е необходимо това да е посочено и обосновано от съделителите (или някой от тях); ако има становище на съделителите, че преустройството няма да им създаде значителни затруднения и са готови да поемат разноските за него, съдът следва да се съобрази с така изразеното становище.
Следва да се отбележи и че въпросите под № 2 са формулирани изцяло според защитната позиция на Н. Й. Б. по делото, а не според направените от въззивния съд изводи, че извършеното незаконно преустройство не е довело до обособяване на различен обект от допуснатия до делба с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК. Правни въпроси, мотивирани с фактически твърдения, каквито не са възприети във въззивното решение, нямат обуславящо изхода на спора значение и са неотносими към делото. Те представляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е предмет на проверка в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.
Относно следващата група въпроси (№ 3) от изложението към касационната жалба настоящият съд намира, че практиката по чл. 290 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, е неотносима, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Решение № 182/26.11.2019 г. по гр. д. № 540/2019 г., I г. о. е постановено в хипотеза на изнасяне на поделяеми имоти на публична продан (докато в случая всеки съделител е получил реален дял); останалите решения имат отношение към актове на въззивния съд по прекратяване на производството поради неотстраняване нередовности на исковата молба.
Освен това въпросите са поставени във връзка с дадените от СГС указания за представяне на проекти, изработени или одобрени от ОбСЗ, за разделяне на земеделските имоти по т. 8 и 9 от първоинстанционното решение, като според жалбоподателя компетентен орган е АГКК и нейните териториални служби. Видно от делото обаче, въззивният съд е дал възможност и е съдействал на Н. Й. Б. да се снабди и от АГКК с одобрен проект за делба на посочените имоти, като е обявил делото за решаване едва след неколкократното му безрезултатно отлагане. В този смисъл тази група въпроси от изложението е формулирана при защитна теза на Б., която не кореспондира напълно на фактите по делото.
И по четвъртия въпрос не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В настоящия случай вещото лице е дало на 07.12.2020 г. заключение пред втората съдебна инстанция за пазарната стойност на имотите, като от изявленията му в откритото съдебно заседание от 15.12.2020 г. следва, че към този момент няма промени в определените цени. Между тази дата и датата на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания (22.03.2022 г.), е изтекъл срок от около 1 година и три месеца, за който няма данни за настъпила съществена промяна в състоянието на делбените имоти и в икономическата конюнктура, свързана с пазара на недвижима собственост.
Същевременно въззивното решение е валидно и допустимо. То не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261040 от 28.07.2023 г. по гр. д. № 8864/2018 г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: