Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. С. срещу решение № 89 от 24.10.2015 г., постановено по административно дело № 289/2014 г. от Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1439 от 25.11.2014 г. на Началника на Затвора гр. Л. в частта й по т. 4 като неоснователна и е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието деловодни разноски в размер на 300 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата му бъде уважена. Твърди и недопустимост на решението, а освен това счита, че присъдения размер на юрисконсултското възнаграждение е прекомерен.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на Затвора гр. Л. в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, след приключване на проведеното пред първоинстанционния съд акцесорно производство от лице, лишено от свобода, при което настоящият състав намира, че е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е Заповед № 1439/25.11.2014 г. на началника на Затвора гр. Л., издадена на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 и чл. 254, ал. 1, 2 и З от...