Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция " ОДОП" Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 262/11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1588/2015 г. по ориса на Административен съд Варна, в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1401780-091-01/22.01.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение №142/30.04.2015г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДД „ОДОП“/ Варна при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробно мотивирани съображения в касационната жалба. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу издадения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] [населено място]", чрез процесуалния представител адв. М. оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като на основание чл. 218 от АПК прецени валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА № Р-03-1401780-091-01/22.01.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение №142/30.04.2015г. на директора на Д „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. С решението си АС Варна отменя по жалба на ревизираното лице [фирма] [населено място]" РА в частта, в която допълнително е начислен ДДС по реда на чл. 163а ЗДДС в размер на 6528, 96лв. и съответните лихви за забава за данъчни периоди м. 02 и 03.2013г.. Със същото решение е отхвърлена жалбата на дружеството в останалата част на РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит. В частта, в която отхвърлена жалбата решението на АС Варна е влязло в сила като необжалвано по реда на касационния контрол.

За да отмени частично РА, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон и е необоснован. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК предвид обстоятелството, че четири броя приемо-предавателни протоколи за предаване на метални отпадъци – скрап от РЛ на [фирма], съставени от РЛ, не са намерили счетоводно израз в счетоводството на РЛ – чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. В обжалваното решение е описана подробно установената фактическа обстановка по спора, като позовавайки се на представени от жалбоподателя доказателства в съдебната фаза, а и на такива ангажирани от ответната страна, съдът е приел, за необоснован изводът, че РЛ е получател на описаните в РД количества метален скрап. Въз основа на събраните доказателства, вкл. и гласни такива, съдът приема, че РЛ е извършвало дейности по почистване и поддръжка на земеделски масиви, собственост на [фирма] и във връзка с тази дейност му е доставял на последния добития скрап, вследствие почистване на площите. Приема за недоказано, че РЛ е получател по доставки на скрап, тъй като не е установен негов доставчик, а от друга страна е установено добиването на скрап, вследствие извършено почистване на имоти, собственост на трето лице.

По делото са събрани като доказателства писмените доказателства по административната преписка, допълнително представени такива от страните, прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза и са събрани гласни доказателства от св. Х. М..

Касаторът – ДД „ОДОП“ Варна – оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред като в тази връзка изрично заявява, че не споделя част от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ. Намира за необосновани изводите на съда относно приетата липса на доставка на метални отпадъци спрямо РЛ, позовавайки се и на разминавания в свидетелските показания и писмените доказателства – договор за агротехнически услуги, представен с касационната жалба.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решението на АС Варна в обжалваната си част е правилно.

Административният съд подробно е обсъдил в обжалваното решение фактическата обстановка по спора, която съдът възприема на основание чл. 220 АПК. Правилно са формулирани спорните по делото въпроси относно приложението на ЗДДС, През ревизирания период лицето е извършило предаване на метални отпадъци - скрап, общо 90, 68тона на трето лице – [фирма]. Спорният по делото въпрос е дали за тези отпадъци РЛ е получател по предходна доставка, за което и по правилото на чл. 163а ЗДДС е следвало да начисли и заплати данък /ДДС/ при условията на обратно начисляване, както са приели приходните органи, или не е налице предходна доставка по смисъла на ЗДДС, както се твърди от РЛ. Или, спорният въпрос е дали е налице данъчно събитие – доставка на стока - метални отпадъци с получател РЛ, която стока впоследствие да е доставена от РЛ на [фирма].

Обосновано е прието от съда, че освен данните за последващото предаване на тези отпадъци спрямо получателя [фирма] в счетоводството на РЛ не се съдържат данни за получаване на доставка със същия предмет. Не е посочен от приходните органи доставчик, така че при него да е възможно извършване на насрещна проверка. От заключението на вещото лице е видно, че счетоводството на РЛ за периода е водено редовно, дава възможност за установяване на данъчната основа за облагане и няма данни за унищожени документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Това заключение е кредитирано от съда, същото не оспорено, нито е проявена процесуална активност от ответника за оспорване на заключението, в който аспект съображенията в касационната жалба във връзка със заключението се явяват неподкрепени от доказателствения материал и оттам неоснователни.

Въз основа на събраните доказателства съдът е направил обоснован извод за липса на доставка на скрап към РЛ, по който да е дължимо начисляване и заплащане на ДДС.

Освен, че липсват данни за извършване на такава облагаема доставка и за настъпване на данъчно събитие, вкл. и идентификация на доставчик, съдът обосновано е приел, че презумпцията за вярност на фактическите установявания по РА и РД е оборена предвид установеността на механизма, по който отпадъците са били налични при РЛ, така че да е възможно впоследствие предаването им на [фирма]. Установено е от събраните писмени и гласни доказателства, че между РЛ и [фирма] са били налични облигационни отношения по договор за комплексни агротехнически услуги, по силата на който РЛ като изпълнител изпълнява комплексни услуги, вкл. първоначална обработка на необлагодетелствани земи. При обработката на земите са намерени метални отпадъци, които са отнесени в двора, стопанисван от възложителя, на когото и са предадени. Не е налице съществено разминаване между събраните доказателства, както се твърди в жалбата. Налице са несъществени несъответствия, които не касаят релевантни факти и са допустими с оглед отдалечеността на времевия период.

Изводът е, че не са налице основания за облагане на РЛ с ДДС относно получени от него доставки на скрап за процесните периоди. Твърденията на приходните органи в РА и РД за наличие на доставка на скрап спрямо РЛ са оборени.

Като е съобразил това и е достигнал до горните изводи, съдът е постановил решение, по отношение на което не са налице релевираните касационни основания и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, тъй като няма данни да са направени и поискани такива.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 262/11.02.2016 г., постановено по адм. дело №1588/2015 г. по описа на Административен съд – Варна в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-03-1401780-091-01/22.01.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение №142/30.04.2015г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП и в частта, в която са присъдени разноски. Решението е окончателно.