Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град София обжалва решение № 4716/04.07.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 11628/2015 г., в частта, в която е отменен Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-29002915133972-004-001/26.08.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП ГДО, потвърден с решение № 1636/29.10.2015 г. при обжалването по административен ред в оспорената част относно отказ за възстановяване на сумата от 11 984.95 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно определяне и интерпретиране на доказателствата относно релевантните за спора факти и неправилно тълкуване и приложение на чл. 169, ал. 4 ДОПК.

От касатора се поддържа становището, че нормата на чл. 169, ал. 4 ДОПК която дава възможност на задълженото лице да заяви, кой вид задължения погасява следва да се тълкува във връзка с чл. 1 от ДОПК. Последната норма предвижда, че този кодекс се прилага за установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски. Поради това счита, че предвидена в чл. 169, ал. 4 ДОПК възможност лицето да заяви вида на задълженията, които погасява се свежда до възможността да посочи, данък или осигурителни вноски. Задължението за данъци е общо и включва всички видове данъци по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и др. Аргументи черпи и от заповед № ЗМФ-195 от 05.03.2014 г. на министъра на финансите относно погасяването на публични задължения събирани от НАП, според която банковата сметка за погасяване на задълженията за данъци е една, без оглед на вида данъчно задължение. Поради това веднъж постъпили по сметка на НАП, сумите за данъци се разпределят по правилата на ал. 5 на чл. 169 ДОПК – погасява се задължението за съответния вид, срокът за внасяне на...