Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.).

Образувано е по касационна жалба на Н. П. Г., чрез пълномощници адв. Р. Н. и адв. П. П., против решение № 7300 от 25.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5590/2015 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 16/24.02.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (ИА БСА) за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 12 ЗДСл. и жалбоподателят е осъден да заплати на ИА БСА съдебни разноски в размер на 360 лева.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, което съставлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Наведен е и довод за постановяване на решението при липса на цялостно и всеобхватно обсъждане на събраните доказателства и направени възражения, без да се формулира изрично оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания акт. Иска се отмяна на решението и уважаване на оспорването срещу заповед № 16/24.02.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА БСА, с която служебното правоотношение на Н. П. Г. в ИА БСА е прекратено. Претендира се присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Ответната страна по касационната жалба – Изпълнителният директор на ИА БСА, чрез процесуален представител по делото адв. С. А., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната...