Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр. [населено място], чрез адв. П. като процесуален представител, срещу решение № 183 от 13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 245/2016 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-15-1083/16.08.2016 г. на кмета на община С.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на община С., чрез пълномощника си юрк. С. в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РД-15-1083/16.08.2016 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) е наредено на [фирма] да премахне обект "рекламно-информационен елемент", разположен в пространството върху имот-общинска собственост над уличното платно на [улица]преди кръстовището за[жк]и[жк]в гр. [населено място] с обща застроена площ 63 кв. м.

За да отхвърли оспорването на дружеството, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ и...