Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) против решение №496/28.01.2016 г., постановено по адм. дело №4382/2015 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Л. С. Л. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение е отменена заповед № ЧР 106/22.04.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Л. С. Л. за длъжността „главен експерт“ в отдел „Програмиране и мониторинг" в дирекция „Европейски фонд за рибарство" гр. С. към ИАРА. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че длъжността, заемана от Л. Л. е продължила да съществува като система от функции, задачи и задължения и по новото длъжностното разписание (ДР), в сила от 25.05.2015 г., не е реално съкратена. Прието е, че новосформираният отдел „Наблюдение и контрол" напълно е поел функциите на закрития отдел „Програмиране и мониторинг", както и че 4 щатни бройки в него за длъжността "главен експерт" са намалени на 3, като са съкратени трима вместо един от служителите. При тези фактически констатации първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен...