Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Р. А. И., осъществяващ търговска дейност като [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], бл. [адрес], подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Т. – М., против решение № 1505/25.07.2016 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 2567/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № Р-16001614001915-091-001/12.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърдена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 702/28.08.2015 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 345.57 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив ЦУ на НАП – гр. П., [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Б. по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за...