Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК–Северозападен район (СЗР), чрез юрк. Д. като процесуален представител, срещу решение № 53 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 92/2015 г. по описа на Административен съд – Ловеч в частта, в която е отменена негова заповед № ДК-10-СЗР-7/14.04.2015 г. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта.

Ответниците – Р. М. М. и М. М. Р., лично и чрез адв. С. като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците – община Т. и главният архитект на община Т. не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в обжалваната част и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решението в обжалваната част по оспорвания на Р. М. М. и община Т. е отменена заповед № ДК-10-СЗР-7/14.04.2015 г. на началника на РДНСК - СЗР, с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ във вр. с чл. 149, ал. 5 АПК е прогласена нищожността на издадения от главния архитект на община Т. акт за узаконяване (АУ) № 02/22.04.2014 г. на строеж: „Пристройка, представляваща външна тераса и стълбище с площадка, покрити с навес, към заварена обществено-обслужваща сграда на основно ниско застояване: търговски обект – ресторант”, находящ се в УПИ[номер], кв. [номер] по плана на с. Г., община Т.. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата...