Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби от [фирма] и от Заместник - началник на Дирекция за национален строителен контрол, против решение № 4498/26.06.2015г., постановено по адм. дело № 3830/2015г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена, по жалба на [фирма] С., заповед № 14-14/17.02.2010г. на Зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: метално складово хале тип "Холандски", изпълнен в ПИ пл. № [номер], кв. [номер], м. Н. "Х. Д. - М." по плана на [населено място], с административен адрес [улица], [населено място]. Искането към настоящата инстанция е да отмени решението на АССГ и вместо това да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на [фирма] срещу заповедта.
В съдебното заседание касационният жалбоподател [фирма] се представлява от адв.. П, която поддържа касационната жалба и не оспорва подадената от Заместник - началника на ДНСК, претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. Извън доводите за неправилност на решението, изложени в жалбата, се сочи, че дори и да се приеме, че представените от [фирма] строителни книжа, касаят процесният обект - "Метално складово хале тип "Холандски", следва да се направи извода, че обектът продължава да бъде незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като същият е реализиран в противоречие с тогава действащия ПУП. Тъй като част от терена, върху който е реализирано металното хале съгласно действащия от 1985 г. регулационен план е предназначен за разширение на [улица], т. е. влиза в уличната регулация, единственият извод от така представените строителни книжа указва на временен строеж. В подкрепа на доводите, изложени в касационната жалба, се представя решение, практика на ВАС по аналогичен случай между същите страни, за второто метално хале в същия поземлен имот, собственост на събирателното дружество.
Касационният жалбоподател Заместник - началник на ДНСК, се представлява от юрк.. А, която моли подадената касационна жалба да се приеме за основателна по съображенията, подробно са изложени в същата и да се постановите решение, с което изцяло се отмени първоинстанционното, като неправилно и незаконосъобразно.
О. [], редовно призован, не изпраща представител. Депозиран е писмен отговор, явно по първата от касационните жалби, с подробни съображения за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за основателност на касационните жалби.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационните жалби са подадени в срок от надлежни за производството страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Решението е постановено след като с решение № 4312/20.04.2015г., по адм. дело № 2450/2015г., състав на Второ отделение на ВАС е отменил решение № 7019/20.11.2014г. по адм. дело № 2610/2010г. на АССГ (с което е била отхвърлена жалбата на [фирма] срещу заповедта) и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване с изложените мотиви. Констатирани са допуснати при постановяването му процесуални нарушения, изразяващи се необсъждане в цялост на наличните по делото доказателства и неточното установяване на релевантните факти, както и необоснованост на съдебния акт - не е описан и идентифициран обектът, приет за "процесен", посочени са различия в площта на строежа (в заповедта пък е визиран с площ от 430 кв. м.), поради което не може да се установи неговата идентичност, като е отбелязано, че "разминаването в площта не е единствения критерий дали представените строителни книжа обхващат и процесния строеж". Посочено е, че доколкото има индиция, че обектът по местоположение касае площадка Б, то въвеждането му в експлоатация може да се извърши след приемането му по надлежния ред, затова и съдът е следвало да прецени представените актове образец 15 и образец 16 за предаване и приемане на завършен строеж, а фактическата констатация на съда, че строителните книжа са отнасят за друг обект, не се подкрепя от представените доказателства по делото. В решението са дадени указания и във връзка с установяването на времето на извършването на строежа, относимо към търпимостта на същия, а след като складовете са описани в правния анализ на приватизиращото се предприятие към 1991г., би следвало да са декларирани към тази дата като активи на същото, за което е следвало да се изискат счетоводни справки на предприятието.
Подробно дадените указания на касационния състав са изпълнени изцяло при новото разглеждане на делото.
Първоинстанционният съд е приел, че посочената по-горе заповед изхожда от упълномощено лице, в рамките на предоставените му правомощия, спазена е изискуемата се писмена форма, съдържа фактически и правни основания, позована е на констативен акт на служители на ДНСК, връчен на заинтересованите лица, но е незаконосъобразна, като издадена при допуснато нарушение на материалния закон. От фактическа страна е обсъдено, че в ПИ 1231, към момента на издаване на процесната заповед, е имало три постройки - две метални халета и стопанска складова постройка. Същите се нанесени в кадастралния план, като металното хале, предмет на оспорване в настоящето производство, се намира на площадка Б, между първото хале, (което е по-голямо) и стопанската складова постройка и местоположението му, съобразно доказателствата по делото, отговаря на окомерната скица по изготвения на 20.01.2010г. констатитивен акт. В този смисъл в решението е направен извода, че въпросният обект е индивидуализиран в достатъчна степен. Въз основа на подробен анализ на наличните, изрично посочени доказателства, съдът е приел и, че металното хале е въведено в експлоатация през 1988г., че същото е строеж по смисъла на ЗУТ - V категория, (а не монтажна конструкция), изградено е във връзка с Програма 280 на Комбинат за хладилна техника „А. И.“, както и, че представените строителни книжа за приемането на строеж, се отнасят до процесното метално хале и второто такова в имота, предмет на друга заповед на премахване. Във връзка с приетото в заповедта правно основание за несъответствие на строежа с действащия ПУП, съдът е обсъдил, че за територията, в която попада обекта, има одобрен през 1985г. регулационен план, като имотът попада в УПИ | - за комбинат за хладилна техника и частично в улична регулация (в която част планът не е приложен и без да е променено предвиждането и към момента), като за завода, въз основа на решения на Бюрото на МС, е определена площадка за производствено предприятие, било е възложено разработването на генерален план и е било открито финансиране. И след като за да се приеме, че един строеж е незаконен, следва категорично да се установи, че за изграждането му липсват каквито и да било строителни книжа, а настоящият случаи не е такъв, е направен изводът за незаконосъобразност на заповедта по чл. 225 ЗУТ.
Решението е правилно, изложените в него изводи се споделят изцяло от касационната инстанция. Несъстоятелно е възражението на касаторите, позовано на А. № 12390/06.04.1985г., че въпросното метално хале "е построено през 1989 г.", както и че актовете, образец 15 и 16 не касаят процесния обект - анализът на всички налични по делото доказателства сочи на изграждането му през 1988г., както е прието в решението: протокол образец 16/30.06.1988г. и приложенията му, извлечението от сметка 203, съгласно която ХЗ "А. И." има въведени в експлоатация две халета тип "Холандски" през м.Х|.1988г., което е отразено и в инвентарната книга, както и в анализа на правното състояние, направен във връзка с приватизацията на дружеството, Заповед № 1432/20.06.1988 г. за назначаване на приемателна комисия, протокол № 178/03.06.1988г. за извършени измервания за заземителния контур, актове относно приемане на кофраж и арматура от 11.01.1988г, 08.02.1988г, от 24.02.1988г., констативен акт № 1 за предаване и приемане на завършен обект от 15.06.1988г., стойностна сметка за обект "складове за съхранение на машини и съоръжения" от 10.03.1988г., констативен акт за водни проби от 27.05.1988г., съгласие на началник |-ви отдел на МВР, на Управление противопожарна охрана изх. № 81949/1987г. и пр. Твърдението, че доказателствата се отнасяли за друг от многобройните обекти на дружеството, а настоящият не е индивидуализиран, е голословно. В обстоятелствената част на съдебния акт са разграничени като местоположение и застройка трите площадки на бившия хладилен завод - А,Б и на Г. Б, като находящите се на площадка А 2бр. складове за съхранение, са приети още през 1978г., т. е. строежът, находящ се на площадка Б - "ново строителство", на която се намира и друго, по-голямо хале (вече премахнато), е индивидуализиран в достатъчна степен, включително и с изводи по приетите СТЕ, по отличителни характеристики и с огледи на място, обсъдени в съвкупност с останалите доказателства. Обоснован е и изводът, че § 16, ал. 1 ПРнаЗУТ е неприложим, с оглед годината на извършване на строежа - 1988г., но и с основание е отчетено като нарушение на материалния закон приетото в заповедта, че обектът е изграден в периода 1983-1985г., който извод не се подкрепя от доказателствата по делото.
На следващо място, през призмата на изискванията на действащите към 1988г. разпоредби на чл. 53, ал. 1 и 2 ЗТСУ (ДВ бр. 14/19.02.1988г. - отм. ), досежно начина и условията за изграждане на производствени сгради на юридически лица, правилно и законосъобразно съдът е разгледал относимите доказателства (заповед № РД-50-09-308/03.10.1985г., писмо № 36-00-77/12.11.1984 г. на СНС, Решение № 34/04.02.1987г. и Решение № 112/14.06.1985 г. на Бюрото на МС, заключението по СТЕ, приета в с. з. на 19.09.2013г.), за да направи извода, че на ХЗ "А. И." е била определена площадка за производствено предприятие, а на завода е възложено разработването на генерален план, като за изпълнение на Програма 280 - за преустройство и разширение на тогавашното СО "Климатична техника", е открито и финансирането. За площадката има одобрен генерален план, който, с оглед приетите решения на МС, има характера на застроителен, а отреждането на УПИ позволява застрояване за складове за съхранение на машини и съоръжения, какъвто е настоящия. Относно разположението, със СТЕ е установено, че отстоянията от регулационните линии са над минимално предвидените.
По отношение наличието на одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, съдът е отчел факта, че по делото не са представени такива, при изискването за безсрочно съхранение в архива на СО. За да се приеме, че един строеж е незаконен, действително следва категорично да се установи, че за изграждането му няма каквито и да било строителни книжа. Случаят не е такъв, след като за приемането на настоящия строеж е била назначена Държавна приемателна комисия и същият е приет с акт образец 16, след като е приет по установения начин и бетоновият фундамент, върху който е закрепена металната дъгообразна конструкция. Съществуват в кориците на делото и редица други косвени доказателства, навеждащи към изграждането му в съответствие с одобрени типови проекти, представляващи комплексен инвестиционен проект (- в. л. Ч.), а съгласно чл. 164, ал. 1 ЗТСУ отм. , не се разрешава да се обитават, съответно използуват сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации или части от тях, преди да са прегледани и приети по установения ред. Към тези доказателства не може да не се приобщи и факта на осигурено и открито финансиране на обекта, а съгласно чл. 230, ал. 3 ППЗТСУ, до издаване на разрешение за строеж, не се открива кредитиране на строежа, иначе казано, след като става въпрос за капитално строителство, без издадено разрешение за строеж, не биха били отпуснати осигурените средства. Липсата на разрешение за строеж и одобрени проекти по делото, както вече се подчерта, е факт съобразен в решението, последният не е тълкуван превратно, за да се претендира обсъждане на всеки един документ, приложен по делото, или заключения на експертизи, назначавани в производства пред общия съд. В този смисъл не е било и необходимо коментирането на поисканото през 2006г. издаване на удостоверение за търпимост на строежа, след като не се е твърдяло наличието на строителни книжа към момента. Но и не може да се тълкува разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ буквално, без установяване и доказване на одобряването или издаването, или с предположения, че "неоткриването на разрешението за строеж в общината по-скоро идва да докаже неиздаването на такова към момента на изграждане на обекта" - обсъдените относими по този въпрос доказателства навеждат на точно обратното.
Не на последно място правилно съдът не е споделил становището на част от експертите, че процесното хале има характера на временна постройка по смисъла на чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ отм. , тъй като не е изграден за нужди, свързани с организацията и механизацията на строителството. По делото са събрани данни относно техническата характеристика на строежа - за обслужване производствената дейност на завода, която го определя като такъв от пета категория, подлежащ и на практика въведен в експлоатация, като същото принципно становище е застъпено и в определение на петчленен състав № 8350/12.06.2012г. по адм. дело № 6589/2012г. на ВАС, с което е отменено определение № 1967/09.02.2012г. по адм. дело № 13414/2011г. на тричленен състав на ВАС.
С оглед наведените многобройни оплаквания в касационните жалби следва да се подчертае и, че съдебните решения на САС и ВКС, касаещи собствеността на терена, реституцията му и ревандикацията, не са релевантни към законността на строежа и акта за премахването му, с признат от ЗУТ правен интерес на извършителя на съответния строеж, че гласни доказателсва не са събирани по делото в целия ход на процеса, а решението на АССГ от 23.06.2011г., с предмет законосъобразността на друга заповед - № 14-13/ 17.02.2010г., за премахване на друго складово хале тип "Холандски", оставено в сила с решение № 13091/22.10.2012г. на ВАС, не обвързва настоящия състав.
С оглед така изложените съображения, решението като правилно, постановено при цялостно изпълнени указания в отменителното решение на ВАС, с направен обстоен анализ на наличните доказателства и изведени въз основа на него обосновани изводи, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4498/26.06.2015г., постановено по адм. дело № 3830/2015г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.