Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение №2913/18.12.2014 г. по адм. дело №704/2014 г. на Административен съд - Варна, отменящо решение по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ № ВА-3/26.05.2011 г. но директора на РИОСВ – В., с което се одобрява инвестиционно предложение /ИП/ за изграждане на „Вятърен енергиен парк“, състоящ се от 19 вятърни генератора в поземлени имоти № 11003.1.12, № 11003.5.14, № 11003.6.28, № 11003.9.37, № 11003.18.54, № 11003.18.55 / в имоти 18.54 и 18.55 ще бъде монтиран един генератор/, № 11003.20.36, № 11003.20.38, № 11003.27.23, № 11003.27.32 и № 11003.27.48, в землището на [населено място], [община], № 32768.14.13, № 32768.17.21 и № 32768.17.37. в землището на [населено място], [община], № 48828.13.156 в землището на [населено място], [община], № 66113.20.26 и № 66113.23.26 /в имота ще бъдат монтирани два генератора/ в землището на [населено място], [община] и № 18160.43.30 / в имота ще бъдат монтирани два генератора/ в землищено на [населено място], [община] с възложител [фирма] /дружеството/.

Касаторът поддържа в касационна жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материално незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяната на съдебния акт и отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на разноски.

Ответниците по касационна жалба – СОПД „Грийнпланет“, сдружение „Зелени Б.“ и директорът на РИОСВ – В., не изразяват становища .

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното в настоящето производство решение е постановено след като с решение №2591/24.02.2014 г. по адм. дело №1961/2013 г. на ВАС, пето отделение е отменено решение № 2500/19.10.2012 г., постановено по адм. дело №2094/2011 г. и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания. Тричленният състав на ВАС е приел, че в нарушение на чл. 171, ал. 1 от АПК представеният доклад по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение не е обсъден изцяло. Не са взети предвид съображенията в раздел V, т. 5.2 и т. 7.2 от доклада, в които е направен анализ на очакваното кумулативно въздействие на инвестиционното предложение и съществуващите или в процес на реализация други инвестиционни предложения с такъв характер върху орнитофауната и върху акустичната среда в района. Освен това не са събрани доказателства за изясняване на приетите за относими към предмета на делото факти и обстоятелства. При преценка, че от съществено значение за разрешаване на спора е разстоянието, на което предвидените с инвестицонното предложение вятърни генератори се намират от вече изградените в района, съдът следва да прояви процесуална активност и да събере доказателства в тази насока, включително чрез назначаване на експертиза. В случая в нарушение на нормата на чл. 171, ал. 2 от АПК такива доказателства не са събрани, а заключението на допусната съдебно-техническа експертиза установява само местоположението и разположението на вятърните генератори, предвидени с инвестиционното предложение, но не и разстоянието между тях и вече изградените. Разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК е нарушена и при преценката за относимостта и компетентността на заключението на вещите лица по допусната екологична експертиза. Изводът, че заключението на експертите не следва да бъде кредитирано, тъй като е изготвено, без да е взето предвид заключението на техническата експертиза относно местоположението на съществуващите вятърни генератори, е направен, без да са съобразени конкретните задачи, поставени на вещите лица, в които съобразяване с изводите на техническата експертиза не е предвидено. Освен това при преценка, че заключението е непълно или не изяснява спорните по делото въпроси, съдът следва да постави допълнителни задачи на вещите лица, което в нарушение на нормата на чл. 171, ал. 2 от АПК не е направено.

Въз основа на констатациите си тричленният състав е дал задължителни указания при новото разглеждане на делото да се обсъдят всички събрани по делото доказателства, да се прояви процесуална активност и да съберат доказателства за релевантните факти и обстоятелства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да се направят крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспореното решение на директора на РИОСВ - В., респ. за основателността или неоснователността на подадените жалби, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения.

За да постанови обжалваното в настоящето производство решение, АС - Варна е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган – директорът на РИОСВ – В., съгл. чл. 94, ал. 1, т. 2, вр. чл. 93, ал. 3 от ЗООС. Актът е издаден в предвидената писмена форма и изискуемост на съдържанието по чл. 99, ал. 3 от ЗООС, посочени са като правно основание за издаването и разпоредбите на чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ)/ЗБР/ и НУРИОС, изискващи и извършване на оценка за съвместимост, но е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 95 ал. 1 от ЗООС възложителят на ИП информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено. В нормата на чл. 4 ал. 2 от НУРИОВОС, детайлно е разписано задължението на възложителя едновременно с уведомяването на компетентния орган да уведоми писмено кмета на съответната, община, район, кметство, а засегнатото население, чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин. В случая е предвидено вятърните генератори да се разположат на територията на 5 населени места. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че засегнатото население на територията всички населени места са уведомени. Изложени са съображения, че [населено място] и [населено място] са с едно кметство, но от друга страна по делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че населението на [населено място] въобще е уведомявано. Съгласно чл. 17 ал. 1 т. 6 НУРИОВОС за обществено обсъждане на доклада за ОВОС възложителят осигурява присъствието на ръководителя и представители на колектива от независими експерти на срещата при общественото обсъждане. За обсъждането се води протокол. Съгласно чл. 17 ал. 2 от същата наредба за обсъждането се води протокол от длъжностно лице, определено от кмета на общината, като протокола се подписва от възложителя и протоколчика. В случая представения протокол е подписан само от протоколчик. Направен е допълнителен присъствен списък, в който са налице подписи на представляващи възложителя, но там липсва подпис на самия ръководител на колектива изготвил доклада. По преписката липсват и доказателства, че лицето Е. П. е определена от кмета на общината, като длъжностно лице което да води протокола.

Изложени са съображения, че актът е издаден в нарушение на чл. 18 от НУРИОВОС. Липсва обстоен анализ на кумулативното въздействие на инвестиционното намерение, не е отчетен бариерният ефект, чийто процент е висок и ще има важно значение при преценката на кумулативния ефект. Решението е правилно като краен резултат.

За установяване на касационните основания касаторът е представил протокол № 2/25.03.2011 г., издаден от [община], имащ качеството на официален документ, който не е оспорен от другите страни. Според него докладът за ОВОС е бил предоставен на заинтересованата общественост в [населено място] и [населено място], поради което настоящият съдебен състав намира, че е спазена процедурата по уведомяване на заинтересованата общественост за доклада за ОВОС за процесното инвестиционно предложение.

Изложените мотиви за нарушение и на чл. 17, ал. 2 от НУРИОВОС във връзка с водения протокол и определянето на длъжностното лице, определен от кмета на общината, настоящата инстанция сочат на несъществено административнопроизводствено нарушение, което не е довело до невъзможност на протокола да установи провеждането на общественото обсъждане, а и страните по делото не са правили възражения в тази насока. Посоченото нарушение не би могло да е самостоятелно основание за отмяна на решението на директора на РИОСВ.

Настоящата съдебна инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд относно материалната незаконосъобразност на административния акт.

В следствие на дадените указания от тричленния състав на ВАС съдия-докладчикът по адм. д. 704/2014 г. на АС-Варна е постановил да бъдат събрани данни относно всички изградени в територията на предмета на разглеждане на процесния ОВОС инвестиционни предложения, както и тези, които са вече реализирани, т. е. изградените генератори, както и тези по които са налице одобрени решения, но още не са реализирани, както и да се предостави информация относно разстоянието между отделните вятърни генератори – тези, които са предмет на ИП; вече изградените и одобрените за изграждане. Назначена е СТЕ със задача да провери спазени ли са отстоянията и разстоянията между предвидените с ИП вятърни генератори и вече процедираните такива с влезли в сила решения по ОВОС, както и дали са спазени условията на Наредба № 14/2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Назначена е и съдебно-екологична /орнитологична/ експертиза с формулирани въпроси относно установяване на кумулативния ефект върху околната среда на процесното ИП.

От приетата по делото СЕЕ и допълнително назначената СЕЕ, кредитирана от съда и неоспорена от страните, се установява, че ветрогенераторите – предвиждащи се и изградени - не са разпределени равномерно. В землището на [населено място] са процедирани 94, а са изградени 4 ветрогенератора, в [населено място] са процедирани 63, а са изградени 15 ветрогенератора. За [населено място] са процедирани 46, а са изградени 13 ветрогенератора. За [населено място] са процедирани 33, а са изградени 6 ветрогенератора. За [населено място] са процедирани 92, а са изградени 6 ветрогенератора. За землищата на тези 5 села общо са процедирани 328 ветрогенератора, от които са изградени 44. С новите 19, броя на построените ще достигне 63. Общата площ на землищата на петте села е 137.72 кв. км. Това прави средно по 3, 13 кв. км. на построен генератор.

В съответсвие с доказателствата по делото първоинстанционния съд е приел, че ако се прибавят и новите 19 броя, площта която се пада на всеки от тях, ще намалее на 2, 19 кв. км., което ще увеличи кумулативния ефект с 42, 84%.

Правилни са мотивите на решаващия състав, че при изграждане на много ветрогенератори по пътя на мигриращите ята, те се научават да ги заобикалят, което променя съответно посоката на тяхната миграция, те напускат места, които традиционно са били места за почивка и размножаване. Това от своя страна ще окаже и косвено отрицателно въздействие върху защитените зони, в резултат на увеличен кумулативен ефект – бариерен ефект, изразяващ се в преграждане на естествените и най-благоприятни за птиците места за прелитане. Кумулативния ефект за определена територия се оценява спрямо: гнездящите птици, ловни и гнездови територии, бариерен ефект при мигриращите птици и преминаване на зимуващите гъски към местата за хранене.

Представените от касатора доказателства, че част от ветрогенераторите в процесните землища, които не са предмет на ИП на дружеството – „Процедирани – непостроени 2010-2014 г.“, все още не са построени и твърденията му, че същите няма да бъдат построени и респективно не следва да се вземат предвид при оценка на кумулативния ефект, не променят правилноста на крайния извод, че към момента на оспорването построените ВГ и предвидените с ИП ВГ ще доведат до кумулативен ефект, който не е изследван от административния орган в нарушение на чл. 23, ал. 2, т. 3 от НУРИОС, приложима на основание чл. 31 ЗБР. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е посочил, че инвестиционното предложение съвпада със защитени зони с предмет на опазване - метообитания и видове по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици, както и за опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване и миграция се струпват значително количество птици по видове, извън посочените в приложение № 2 към ЗБО. При това правилно АС е посочил, че административният орган е следвало да изследва и отчете и бариерния ефект, което не е направил, а този ефект съгласно събраните доказателства ще достигне 43 % и неминуемо ще увеличи кумулативния ефект.

С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2913/18.12.2014 г. по адм. дело №704/2014 г. на Административен съд - Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.