Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №6/2016 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е постановен отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект - акваторията на язовир Д., за аквакултури и свързаните с тях дейности. С жалбата се оспорват изводите на административния орган за наличие на пречки за издаване на разрешително за ползване на воден обект язовир Д.. Излагат се съображения за немотивираност на постановения отказ. Счита се, че при издаване на административния акт е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като дружеството не е уведомявано за движението по преписката.

Посочва се, че отказът е издаден в противоречие на материално правните разпоредби на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), тъй като липсва писмена преценка по чл. 62 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). Навеждат се доводи за издаване на оспореното решение в несъответствие с целта на Закон за рибарство и аквакултури. Иска се отмяна на оспореното решение за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект.

Жалбоподателят [фирма] в съдебно заседание, чрез адв.. К и адв.. З поддържа жалбата и моли същата да се уважи, като счита решението за незаконосъобразно.

О. М на околната среда и водите (МОСВ), в съдебно заседание, чрез юрк.. В моли да се постанови решение, с което се отхвърли подадената жалба, като неоснователна. Подробни доводи за това са развити в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе

предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, е подадена от надлежна страна– адресат на Решение №6/2016 г. на Министъра на околната среда и водите, и в срока по чл. 149 от АПК, поради което е процесуално допустима.

С. З, постъпило в Министерство на околната среда и водите с вх. № ПВ-63/ 18. 11. 2015 г. от [фирма]– [населено място] се иска издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект– определена акватория от язовир Д. с цел аквакултури и свързаните с тях дейности. Към заявлението са приложени документи, обосноваващи искането (л. 77- 134).

Към преписката е представено Писмо с вх. № 05-08- 960/ 05. 02. 2014 г. на Б. Д. З беломорски район (БДЗБР), относно информация за екологичния потенциал и химичното състояние на язовир Д.. Същото пресъздава финален доклад по възложена обществена поръчка: „Биологична оценка на състоянието на яз. Д., язовир С., Ч. блато, езеро Б. и Черното езеро“. В писмото се посочва, че язовир Д. е оценен в лош екологичен потенциал, като са отчетени натоварването на язовира с биогенни елементи. В Приложение № 2 към това писмо за язовир Д. се посочва: Влошен екологичен потенциал! (л. 26). В т. 2 на Приложение № 15 относно Язовир Д. с посочения Код на ВТ (водното тяло) е отбелязано, че е „в Риск“.

По делото е представено Писмо с вх. № 05-08- 960/ 26. 02. 2014 г. на Б. Д. З беломорски район с което е представен финален доклад по гореописаната обществена поръчка, с изпълнител [фирма]. В т. 42 от Представената таблица се посочва, че язовир Д. има Влошен екологичен потенциал! Под термоклина в дълбочина кислородното съдържание е силно ограничено.

В преписката е налице Писмо вх. № 05-08- 8334 от 19. 01. 2016 г. на Б. Д. З беломорски район, с което са представени Протоколите от изпитване на проби от води от язовир Д. за месец февруари, май, юли, август и септември 2015 г. (л. 43- 71)

Към административната преписка е представена: Преценка на искането по чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), издадена от Министъра на околната среда и водите, във връзка с подаденото заявление на [фирма]– [населено място]. На страница две от преценката се посочва, че резултатите от цитираното в т. 3 изследване –„Комплексно изследване и оценка на влиянието на садковите култури върху хидроекосистемите на язовири в България“ показват, че дейността свързана с интензивното отглеждане на риба оказва въздействие върху качеството на водите в язовира, т. е. върху потенциала на водните обекти. Допълнителното натоварване с биогенни елементи - азот и фосфор и техните съединения, заедно с натоварването на издадените три броя разрешителни и зауствания на градската канализационна мрежа Д. (ГКМ) ще доведе до влошаване на екологичния потенциал на язовира.

С Решение №6/2016 г. на Министъра на околната среда и водите, на основание чл. 68, т. 3а и т. 4 във връзка чл. 156а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ се отказва издаване на разрешително за ползване на воден обект - акваторията на язовир Д., за аквакултури и свързаните с тях дейности.

Мотивите аргументирали отказа изразяват, че разрешаването на заявеното от Е. инженеринг ЕС О. ползване на водния обект за аквакултури и свързаните с тях дейности е в противоречие с целите на ПУРБ ЗБР за поддържане на добър екологичен потенциал на водното тяло, тъй като допълнителното натоварване с биогенни елементи азот и фосфор и техните съединения, заедно с натоварването на издадените 3 броя разрешителни ще доведе до влошаване на екологичния потенциал на язовира и до нарушаване на обществените интереси по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ.

Решението за отказ е изпратено с Писмо изх. № ПВ- 63/ 14. 01. 2016 г. на МОСВ до дружеството заявител и е получено на дата 21. 01. 2016 г.

По делото е представено Становище на Националната асоциация по рибарство и аквакултури в България, в което се посочва, че обжалваният отказ е необоснован и следва да бъде отменен. Представено е и Становище на института по рибарство и аквакултури, в което се посочва, че не се приема факта, че само рибовъдството като човешка дейност в язовира е в основата на влошаване на неговия потенциал.

По делото са представени разрешителни за ползване на процесния воден обект със същата цел аквакултури: № 02460021 от 30. 09. 2009 г., № 02460009/ 11. 07.2008 г. и № 02460034/ 10. 07.2009 г., както и решения за тяхното изменение.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗВ кандидатите за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване подават заявление, което съдържа данните, изискващи се по чл. 56, ал. 1, т. 4- 9 от ЗВ. При установено изпълнение на изискванията по чл. 60 от ЗВ органът по чл. 61, ал. 1 от същия закон преценява искането с оглед неговата основателност, съобразно критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1- 7 като при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 68 ЗВ условия органът постановява отказ за издаване на разрешително. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, съгласно правомощията му по чл. 52, ал. 1 т. 1, б. а от ЗВ.

Настоящата инстанция счита за неоснователни твърденията за немотивираност на оспореното решение. Предвид неговото съдържание същото е мотивирано, като съдържа фактически и правни основания в изпълнение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че при издаване на административният акт е допуснато нарушение на процесуалните правила, като не му е дадена възможност за участие в административното производство. Редът и условията за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект са уредени в чл. 61- 71 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ). Административният орган в обстоятелствената част се е позовал на разпоредбата на чл. 61, ал. 5 от ЗВ, според която от заявителя не се изисква отстраняване на несъответствията в приложените документи, когато това действие няма да повлияе върху преценката на искането по чл. 62 от ЗВ. Отказът е обоснован с налична информация за екологичното състояние на водния обект. С това не е налице съществено процесуално нарушение, като в настоящото съдебното обжалване заявителят може да реализира в пълен обем правото си на защита.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че отказът е издаден в противоречие на материално правните разпоредби на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), тъй като липсва писмена преценка по чл. 62 от същия закон.

След проверка на съответствието на представените документи от молителя с изискванията по чл. 60 от ЗВ, административният орган пристъпва към преценка по същество на искането през призмата на чл. 62, ал. 1, т. 1- 8 от ЗВ. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗВ изисква преценката да е в писмена форма и същата е определена, като неразделна част от документацията, въз основа на която се издава разрешителното или отказът за издаване на разрешително. В случая видно от приетите доказателства от административния орган е изготвена Преценка на искането на основание чл. 62, ал. 1, и ал. 6 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (л. 19- 21).

Не се споделят и доводите развити в с. з. от процесуалните представители на жалбоподателя, че е налице незаконосъобразност на административния акт, тъй като тази преценка не е връчена и същата е без дата. Процедурата по ЗВ не предвижда предоставяне на преценката по чл. 62 на заявителя, като отделен етап от административното производство, тъй като същата е неразделна част от документацията, въз основа на която се издава разрешителното и обективира извършения анализ на допустимостта и основателността на искането. Това дава яснота и информираност относно мотивите послужили за издаване на отказа. Липсата на дата, т. е. кога е издадена преценката е несъществен порок, тъй като няма данни или доказателства за нейното издаване след решението за отказ. В случая оспорения акт е издаден след извършена от органа преценка на всички обстоятелства по чл. 62 ЗВ, с изложени съображения за невъзможност да бъде удовлетворено искането на дружеството.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановения отказ аргументирани с твърдение за неправилен извод за наличие на пречки за издаване на разрешително за ползване на воден обект язовир Д.. По делото не се спори, че е налице свободна площ от язовирната акватория и не е достигнат лимита за производство на аквакултури в процесия воден обект, т. е. налице е възможност в пространствено отношение. Освен това по делото не спори, че съгласно действащия План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район, водно тяло – язовир Д. с код BG 4DO900R117 e определено с добър екологичен потенциал, т. е. целта е язовира да се поддържа в добро екологично състояние. На изследване подлежи въпросът относно действителното екологичното състояние на водния обект, предвид качеството на водите и дали новото инвестиционно намерение ще окаже допълнително отрицателно въздействие и това може да послужи за издаване на отказ на заявлението.

Правното основание за постановяване на отказа е разпоредбата на чл. 68, т. 3а и т. 4 във връзка чл. 156а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ. В мотивите се счита, че инвестиционното намерение ще доведе до нарушаване на обществените интереси по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ. В разпоредбата на чл. 68 от ЗВ изчерпателно са посочени случаите, в които органът постановява отказ за издаване на разрешително. Съгласно чл. 68, т. 3а органът по чл. 52, ал. 1 отказва издаване на разрешително, когато по реда на чл. 62 е установена невъзможност за задоволяване на искането, какъвто е и настоящия случай. Съгласно чл. 62, ал. 1 органът по чл. 52, ал. 1 преценява искането, като съобразява наличните водни ресурси по количество и качество.

Съгласно чл. 156а, ал. 1, т. 1 „а“ целите по чл. 149а, ал. 1, т. 1 за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите се определят при повърхностните води за предотвратяване влошаването на състоянието на всички повърхностни водни тела. Текстът на чл. 49, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) урежда четири хипотези на нарушаване на обществените интереси. Същата разпоредба в т. 3, определя че обществени интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от нарушаване условията на плановете за управление на речния басейн, като т. 4. предложение трето визира негативни въздействия върху качеството на водите. Административният орган правилно се е позовал на посочените разпоредби при постановяване на отказа.

В конкретния случай компетентният орган след като обсъжда данните по административната преписка, приема, че разрешаването на заявеното от Е. инженеринг ЕС О. ползване на водния обект за аквакултури и свързаните с тях дейности ще доведе до влошаване на екологичния потенциал на язовира и до нарушаване на обществените интереси по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ. Поради това за инвестиционното намерение е преценено, че наред с останалите разрешени дейности ще окаже отрицателен кумулативен ефект върху състоянието на водния обект. С това е отчетена цялостната екологична обстановка и е отчетен възможния отрицателен кумулативен ефект, представляващ допълнително натрупващо се отрицателно въздействие. При наличие на материалноправните предпоставки на чл. 68, т. 3а и т. 4 ЗВ решаващият орган е постановил отказ да бъде издадено разрешително за ползване. Този извод в оспореното решение на МОСВ е материалнозаконосъобразен.

В случая са налице данни за качеството на водите, като в административното производство, с писмо вх. № 05-08- 8334 от 19. 01. 2016 г. на БДЗБР, са приети Протоколите на същата дирекция за взети проби от водния обект. Същите документи съдържат изследвания на химичния състав на водите на язовир Д. в резултат на задължителния мониторинг по чл. 171, ал. 2, т. 1, буква.“а“.

В случая са налице данни за влошено състояние на качеството на водите, което определя че язовир Д. е оценен в лош екологичен потенциал, което налага ограничаване на нови инвестиционни намерения. По делото са приети като доказателства Писмо с вх. № 05-08- 960/ 05. 02. 2014 г. и Писмо с вх. № 05-08- 960/ 26. 02. 2014 г. на Б. Д. З беломорски район. Тези официални писмени документи обективират данни от нарочни изследвания, включително от трети независим източник [фирма] и потвърждават изводите в решението на административния орган. По делото не са ангажирани доказателства в друга насока и съответно следва да се приеме, че фактическите обстоятелства, които са послужили за издаване на отказа са доказани. Този извод не се променя от представените по делото становища на Националната асоциация по рибарство и аквакултури в България и на Института по рибарство и аквакултури, тъй като същите имат характер на правни становища.

Неоснователни са доводите, че оспореното решение е издадено в несъответствие с целта на Закон за рибарство и аквакултури. Оспореният административен акт е издаден на основание ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), поради което се дължи преценка относно съответствието с целите заложени в този закон. Предвид мотивите на отказа относно отрицателното въздействие на качеството на водите, следва да се приеме, че не е нарушена целта, посочена в чл. 2, ал. 1 т. 2 от ЗВ. Същата цел се постига именно с ограничения на дейностите, които въздействат, съобразно чл. 2а, т. 8 от ЗВ.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 300, 00 лв., предвид чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с § 1 от ДР на Наредба №1 от 09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] – [населено място] срещу Решение №6/2016 г. на Министъра на околната среда и водите.

ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати 300 лева разноски по делото на Министерство на околната среда и водите.

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване пред петчленен състав на Върховния административен съд.