Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалби на [фирма], [фирма] и [фирма] срещу заповед № РД 09-152/09.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в частта й по т. 1.2, в която се забранява стопанският риболов с всякакъв вид тралиращи уреди в конкретно посочените крайбрежни зони на Черно море през 2015 година. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната част като незаконосъобразна.

Ответникът счита подадените жалби за неоснователни.

Според настоящата инстанция оспорването на министерската заповед, която има характеристиката на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, е процесуално допустимо. Жалбите са в срок и подателите им имат правен интерес от съдебния контрол като търговски субекти, притежаващи удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Д..

Разгледани по същество жалбите са основателни. Съображенията са следните:

Съгласно чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА (ЗАКОН ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ) (ЗРА) министърът на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА или отделни зони от тях за опазване на популациите на риба и други водни организми. Следователно в случая издателят на акта е компетентният административен орган.

При липса на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК, съдът констатира други пороци, водещи до незаконосъобразност на заповедта.

Споделя се възражението на жалбоподателите, че заповедта не е мотивирана. Фактически основания не се съдържат и в предхождащите издаването й документи. В писмо с изх. № 12-00-109/29.01.2015 г. на МОСВ (л. 38), към който документ заповедта препраща, няма никаква обосновка за възникналата, респективно съществуващата необходимост за опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите на риба и други водни...