Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция"/ГДГП/-МВР срещу решение № 43/19.03.2015 г. по адм. дело № 794/2014 г. на Административен съд -Хасково, с което е обявена нищожността на заповед № 6981/08.10.2014 г. на директора на ГДГП-МВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материално правно незаконосъобразно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта.
Ответникът по касационна жалба -Б. Г. М., жив. в [населено място], чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното решение, АС-Хасково е приел, че оспорената пред него заповед изхожда от лице, което не притежава правомощията за издаването й. Този си извод съдът е мотивирал с факта, че жалбоподателят е заемал длъжност "старши полицай" в 03 група на ГКПП-Капитан А. от Г.-С.,при РДГП-Е.. Съдът е приел за несъмнено, че тази длъжност не е младша изпълнителска, не е и такава заемана като стажантска за постъпване на младши изпълнителни длъжности в МВР, поради което директора на ГДГП, в качеството му на ръководител на структура по чл. 37, т. 1 ЗМВР - притежава компетентността да налага единствено предвидените в чл. 197, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР наказания, но не и най-тежкото- "уволнение". Последното е единствено в компетентността на министъра на вътрешните работи.
Решението е неправилно - материално правно незаконосъобразно относно извършената преценка за...