Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационните жалби на К. Й. Т. от [населено място] и на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), депозирана чрез пълномощника му юрк.. З, против решение № 1376 от 06.03.2014 г., постановено по адм. д. № 12442/2013 г. по описа на Административен съд София – град с доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ДФЗ, представляван от Изпълнителния директор, да публикува на интернет страницата си годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, който включва и данни за направените откази и причините за това за периода от 2007 до 2011 година, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. С допълнително решение № 1977 от 14.04.2015 г., постановено по същото дело е отхвърлено, като неоснователно, искането на К. Й. Т. за публикуване в интернет страницата на ДФЗ – РА на решенията на агенцията по чл. 11а, ал. 1, т. 1 съгласно чл. 11а, ал. 2 ЗПЗП. За да постанови този резултат съдът е приел, че:
Личните данни на всеки бенефициент, които не са публикувани, не представляват обществена информация, доколкото не препятстват възможността на жалбоподателя Т. да си състави мнение за дейността на ДФЗ, изхождайки от публикуваната информация. Текста на чл. 11, ал. 2 ЗПЗП следва да се тълкува в светлината на ЗЗЛД и ЗДОИ, като се съобразява и принципа за съразмерност, въведен в чл. 6 АПК. ДФЗ е публикувал необходимата информация за периода от началото на прилагането на съответните мерки и схеми за подпомагане на земеделските производители до датата на завеждане на жалбата – 23.04.2012 г., поради което същата, в тази част, е неоснователна.
По отношение на чл. 15а вр. чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗДОИ – публикуване на списък на издадените актове в изпълнение на правомощията на ръководителя на административната структура – такова искане не е било въведено като предмет в исковата молба, а в нейно уточнение, поради което е недопустимо и по него съдът не се е произнесъл.
По отношение информацията по чл. 15 ЗДОИ съдът е констатирал неизпълнение на задължението на административния орган – ДФЗ - по чл. 15а, ал. 1 ЗДОИ да публикува на интернет страницата си годишните отчети за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, който включва данни за направените откази и причините за това, в периода от 2007 до 2011 година, поради което е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като това негово задължение произтича от нормативен акт – чл. 15а, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 2, изр. 1 ЗДОИ.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.
Законосъобразно съдът е приел, че в процесния период административният орган правилно е прилагал нормата на чл. 11, ал. 2 ЗПЗП като се е съобразил с пряко приложимото право на ЕС, ЗЗЛД и ЗДОИ. Непубликуването на личните данни на земеделските стопани, кандидатстващи за европейска субсидия, като адрес, номер и дата на договора, УРН на ползвателя, УИН на заявката за плащане, номер на писмото за оторизация и дата на плащане не препятстват възможността на жалбоподателя да си състави мнение за дейността на ДФЗ, изхождайки от публикуваната информация, а именно име и населено място на бенефициента, вид на проекта и изплатената сума. Така публикуваната информация е в съответствие с чл. 44а от Регламент №1290/2005 г., която задължава държавите-членки ежегодно ex post публикуване на списък на бенефициентите, получили субсидии от ЕФГЗ и ЕЗФРСР и на сумите, получени в рамките на всеки от тези фондове.
Законосъобразно също така съдът е тълкувал нормата на чл. 15, ал. 2 ЗДОИ, съгласно която всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт е длъжен да изготвя годишен отчет за постъпилите заявления за достъп до обществена информация, който включва и данни за направените откази и причините за това. Това задължение е императивно и е въведено от законодателя с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията. Съгласно чл. 16 ЗДОИ обобщената информация за органите и техните администрации, съдържаща данните по чл. 15, както и друга информация във връзка с прилагането на този закон, се включва в доклада за състоянието на администрацията, който се приема от Министерския съвет и се публикува ежегодно на интернет страницата на Министерския съвет. Тази информация трябва да бъде на разположение за справка на гражданите във всяка администрация.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и становищата на страните и е достигнал до законосъобразен и обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното бездействие.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1376 от 06.03.2014 г., постановено по адм. д. № 12442/2013 г. по описа на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване.