Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по касационна жалба на Р. Л. Н. от [населено място], срещу решение № 83/08.07.2015г., постановено по адм. дело № 279/2014г. по описа на Административен съд-Кюстендил, с молба за отмяната му, включително и в частта му за присъдените разноски.
В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява.
Ответната страна - Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - К., редовно и своевременно призован, не изпраща представител, не е възразил по жалбата.
Ответниците - Л. Н. Г. Ю., К. В. Ю., В. В. Ю., Д. С. П., З. Г. И.- Н., Л. Г. И., редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, сочи, че в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
Върховният административен съд, намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба за процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.
Първоначално производството по делото е било прекратено, с определение № 582/27.11.2014г., поради недопустимост на жалбата, с мотивите за липса на правен интерес, тъй като извършеното вписване е позитивен за жалбоподателя акт, а и с него не се създават непосредствени неблагоприятни правни последици за оспорващия. Определението е отменено с определение № 4588/23.04.2015г. по адм. дело № 2131/2015г. на ВАС, в което касационният състав е разграничил правната същност на уведомлението само като оповестяващ, известяващ акт по чл. 53, ал. 3 ЗКИР - за произнасянето на административния орган по депозираното заявление, който акт не подлежи на оспорване, а само от получаването му започва...