Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби:

Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция "ОДОП” - С. против решение № 7575 от 04.12.2015 г. по адм. д. № 252 от 2014 г. на Административен съд – София-град в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 2161302851/ 06.08.2013 г., издаден от И. К., старши инспектор по приходите при ТД на НАП С., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” С. - ЦУ на НАП в частта, с която съобразно чл. 86, ал. 1 ЗДДС е определено данъчно задължение в общ размер на 164720, 16 лв. по фактури, издадени в периода м. 06. - м. 12.2012 г. и в периода м. януари 2013 г. по доставки, декларирани от дружеството като такива по глава трета от ЗДДС. В допълнение към КЖ от 19.01.2016 г. касаторът твърди, че решението е недопустимо в частта, в която е отменен процесния РА за горницата над 137 268, 47 лв. и следва да бъде обезсилено в тази част по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. Съответно разноските по делото също не са правилно определени. В жалбата се поддържа довод, че съдът неправилно е изчислил размера на ДДС върху данъчна основа, представляваща сумата от 823 610, 80 ева. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато не е договорено данъкът се дължи отделно, приема се, че е включен в договорената цена. Така изчислената сума на начисления данък е в размер на 137 268, 47 лв., а не както е посочил съда – 164 720, 16 лева. В жалбата се поддържа също така твърдение, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т....