Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката срещу решение № 3661 от 31 март 2016 година, постановено по адм. д. № 2080/2015 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № ЧР-П-12/14 януари 2015 година на министъра на икономиката.
В касационната жалба се поддържат оплаквания зоа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответинцата Е. В. П., чрез пълномощника си адв.. Г, намира за неоснователна касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение е образувано по жалба на Е. В. П. срещу заповед № ЧР-П-12/14 януари 2015 година на министъра на икономиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което я е отменил. Решението е неправилно.
От данните по делото е установено, че Е. П. е заемала длъжността „старши експерт” в отдел „регистриране и контрол на спирт, дестилати и спиртни напитки” в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” в Министерството на икономиката и енергетиката. С ПМС № 447/23 декември 2013 година са приети устройствени правилници на Министерството на икономиката, на Министерството на енергетиката и на Министерството на туризма, в сила от 01 януари 2015 година. Въз основа на така приетия устройствен правилник със заповед № РД-16-1629/30 декември 2014 година на министъра на икономиката е утвърдено длъжностното разписание на Министерството на икономиката, с което – както се сочи в оспорената заповед, е съкратена длъжността на Е. П.. Установено е също така, че с експертно решение на ТЕЛК № 2741/31 октомври 2013 година на П. е призната 90% трайна нетрудоспособност със срок две години, считано от 31 октомври 2013 година. Със заповед № РД-16-120/31 януари 2014 година на министъра на икономиката и енергетиката длъжността на жалбоподателката е била определена за заемане от трудоустроени лица.
При тези данни изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че длъжността на Е. П. не може да бъде съкращавана, тъй като е определена за заемане от трудоустроено лице, е неправилен. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба за трудоустрояване, която предвижда, че когато работник или служител е трудоустроен за определен срок в същото предприятие, той запазва работата си, която е изпълнявал преди трудоустрояването, и се връща на нея, след като работоспособността му се възстанови. Преди всичко въз основа на цитираната разпоредба не може да се направи извод за невъзможност да бъде съкратена определена длъжност. Освен това Наредбата на трудоустрояване е приета на основание чл. 316, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), както съдът е посочил в оспореното решение, поради което тя не може да се прилага при служебните правоотношения, уредени в ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА).
Преценката коя длъжност да бъде съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на органа по назначаването, като в негово правомощие е да извършва промени в рамките на нормативно определената структура и численост на администрацията. В случая – обратно на възприетото от тричленния състав, не е приложима закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ при прекратяване на служебното правоотношение. Това е така, тъй като в ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) в частта му, уреждаща тази материя, няма препращане към нормите на Кодекса на труда и разпоредбите му не могат да бъдат прилагани по аналогия. Освен това в ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е предвидена специална закрила за определени категории служители – чл. 107б от ЗДСл, но не и поради трайна нетрудоспособност поради заболяване.
В решението си съдът е цитирал разпоредбата на чл. 9а от ЗДСл, но не е събрал доказателства относно това дали при действието на новото длъжностно разписание и след съкращаване на длъжността на Е. П. е спазено изискването на ал. 1, т. 1 на този текст за определяне за хора с трайни увреждания на най-малко две на сто от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение в администрацията. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение за изхода на делото, доколкото именно неспазването на въведеното в нормата задължение за органа по назначаването може да доведе до невъзможност за съкращаване на длъжността на оспорващата. В тази насока съдът не е изложил никакви доводи.
При постановяване на решението си съдът не е изложил съображения относно това налице ли е в случая реално съкращаване на длъжността на оспорващата. Този въпрос е от съществено значение, тъй като заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Е. П. е издадена именно на това основание. Без да са изложени мотиви настоящата инстанция не може да провери правилно ли са установени релевантните за спора факти с оглед преценката на материалната законосъобразност на решението, която касационната инстанция проверява и служебно – чл. 218, ал. 2 от АПК. Неизлагането на мотиви в обжалвания съдебен акт е съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяната му.
Необоснован е и извода на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена в несъответствие с целта на закона. В тази връзка съдът е посочил, че правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя да упражни правата си при трайна нетрудоспособност. Този извод е декларативен, като съдът не е посочил въз основа на какви обстоятелства е направен, още повече, че по делото липсват данни за отменен административен акт.
С оглед горното обжалваното решение като неправилно – постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост, ще следва да бъде отменено. Констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила са пречка за произнасяне на решение по съществото на спора. Поради това делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав при съобразяване на изложените в мотивите обстоятелства.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3661 от 31 март 2016 година, постановено по адм. д. № 2080/2015 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд. Решението е окончателно.