Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба на Б. Л. Б., подадена чрез адв. Х. К, против решение № 206 от 20.05.2015 г., постановено по адм. дело № 782 от 2014 г. по описа на Административния съд – В. Т.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поискано е да бъде отменено със съответните законови последици.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че не са налице нарушения на материално и процесуалноправните норми. Съдът е направил обоснован анализ на всички относими правнорелевантни факти и правилно е мотивирал извод за липса на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Б. Л. Б. иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД“ИН“), да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер от 6000 лв., настъпили в следствие на незаконосъобразни бездействия на служителите на следственият арест към...