Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на "Център за защита правата в здравеопазването" със седалище и адрес на управление [населено място], р-н "Т.", [улица], представлявано от С. К., председател на Управителния съвет, срещу Наредба № 10 от 02.12.2015 г. за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса /Наредба № 10/02.12.2015 г./.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на подзаконовия нормативен акт като издаден в нарушение на материалния закон /чл. 27 и чл. 28 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) /ЗЗ/ чл. 2 и чл. 5 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) /ЗЗЛД/, чл. 59, ал. 11, т. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) /ЗЗО/ и на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) /ЗНА/ с молба за отмяната му изцяло.

Към оспорването са се присъединили "Национално сдружение на общопрактикуващите лекари" и "Национално сдружение на частните болници", които поддържат становища за незаконосъобразност на обжалваната Наредба № 10/02.12.2015 г.

Министърът на здравеопазването, ответник по оспорването, представляван от юрк.. Б, поддържа становище за неоснователност на жалбата, представя писмени бележки.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, по допустимостта на жалбата, констатира:

Съгласно чл. 185, ал. 2, чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 2 АПК подзаконовия нормативен акт може да бъде оспорен изцяло или в отделни разпоредби, право да го оспорят имат гражданите, организациите и органите, чиито права и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения като последващо оспорване на същото основание е недопустимо.

Наредба № 10/02.12.2015 г. е издадена от министъра на здравеопазването по делегация на чл. 19, ал. 7, т. 15 ЗЗО, обнародвана е в ДВ бр. 97/11.12.1015 г.,предвид което представлява...