О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4530

гр.София, 10.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 381/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1105 от 09.10.2023 г. по гр. д.№ 1073/ 2023 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Варненски районен съд по гр. д.№ 7913/ 2022 г., касаторът е осъден да заплати на Б. И. Ж. сумата 25 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение на основание договор за поръчка от 17.01.2013 г. и споразумение от 06.03.2018 г., ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 5 209,66 лв. представляваща дължими разноски по водените от адвокат Б. Ж. дела от името на А. А. и К. на основание договор за поръчка от 17.01.2013 г. и споразумение от 06.03.2018 г., ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума и разноските по делото.

Като основание за допускането на въззивното решение до касационен контрол касаторът поддържа неговата очевидна неправилност, дължаща се на противоречия между твърденията на страните и очертания от съда предмет на доказване, противоречие между обсъдените доказателства и фактическите изводи на съда и между приетите за установени факти и тяхната правна квалификация. Освен това счита, че в противоречие с практиката на ВКС са разрешени от въззивния съд следните материално - и процесуалноправни въпроси: „При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД?“; „При ревизиране на уговореното възнаграждение на адвокат по исков ред следва ли съдът да извърши служебно оценка на справедливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл. 36 ал. 2 от ЗЗД и чл. 14, ал. 2 от Етичния кодекс на адвоката?“; „Следва ли съдът служебно да следи за противоречие на договорите с добрите нрави?“; „Ако упълномощителят не е определил в пълномощното съдържанието и съществените елементи на конкретната сделка или действие, по аргумент на чл. 39, ал. 1 от ЗЗД следва ли да се приема, че тяхното уговаряне е предоставено на пълномощника?“; „Допустими ли са гласни доказателства за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, без да са налице изключенията, предвидени в чл. 164, ал. 2 от ГПК“; и „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи, и възражения на страните и да прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е формулиран и въпросът „Диспозитивна ли е нормата на чл. 285 от ЗЗД и ако е такава възможно ли е страните да я дерогират, като приемат средствата за изпълнение на поръчката да бъдат заплатени от довереника?“, за който се претендира, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответната страна Б. Ж. оспорва жалбата като поддържа, че поставените въпроси нямат никакво отношение към съществените разрешения на въззивния съд. Излага и доводи, че въпросите не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а твърдението за очевидна неправилност на решението намира за бланкетно и ненуждаещо се от обсъждане. Поради това моли касационно обжалване да не бъде допуснато, а излага и съображения за правилност на обжалваното решение.

Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - основателно.

За да уважи предявените срещу касатора искове, въззивният съд приел, че с договор за поръчка от 17.01.2013 г. А. А. възложил на адвокат Б. Ж. да осъществи защита на правото на собственост на доверителя върху апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], ет..., срещу възнаграждение. Доверителят се задължил да заплати на довереника хонорар 6 000 лв в десетдневен срок от сключване на договора, а ако в резултат на проведените дела или спогодба правото на собственост върху посоченото жилище на доверителя бъдело защитено - хонорар в размер на 20 % от пазарната цена на имота, но не по-малко от 25 000 лева. На 19.02.2013 г. с молба, вписана на 15.04.2013 г. в служба по вписванията гр. Варна, А. А., чрез адвокат Б. Ж., поискал отмяна на влязло в сила решение, с което бил уважен предявен срещу А. А. иск за обявяване на окончателен на предварителен договор за продажба на въпросния имот. С решение от 24.06.2013 г. по гр. д. 3161/ 2013 г., ВКС, тази молба била оставена без уважение, а междувременно, с нотариален акт №96, том І, рег. №1193, дело № 88/ 03.04.2013 г., С. Е. и съпругата му продали въпросния имот на П. и Н. П.. Впоследствие, с решение по гр. д.№ 1689/ 2016 г. на ВКС, втората подадена от адвокат Б. Ж. молба за отмяна на влязлото в сила решение била уважена и делото по иска за обявяване на предварителния договор за окончателен било върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС. След новото разглеждане с решение от 22.02.2017 г. съдът отхвърлил иска срещу А. А. за обявяване на предварителния договор за окончателен. Впоследствие А. А., чрез адвокат Б. Ж., предявил против П. и Н. П. ревандикационен иск за същия имот, но с решение № 682/ 16.04.2018 г. по гр. д.№ 1236/ 2017 г. на ВОС, потвърдено с решение № 119/ 02.10.2018 г., по гр. д. №315/ 2018 г. на Варненски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 299/ 13.06.2019 г. по гр. д.№ 372/ 2019 г. на ВКС, този иск бил отхвърлен. В хода на производството по този иск, на 25.01.2018 г., А. А. починал и бил заместен в процеса от наследника си по закон и негов брат К. А.. На 06.03.2018 г. К. А., чрез своя син И. А., сключил с адвокат Б. Ж. споразумение, според съдържанието на което страните се съгласяват, че са настъпили условията по договора за поръчка от 17.01.2013 г. и се дължи изцяло договорения хонорар, както и средствата за разноските по всички дела, които не са били доставени от наследодателя, като страните се споразумели също, че всички дължими суми към адвокат Б. Ж. ще му бъдат заплатени едва след като приключи с влязло в сила решение производството по гр. д.№ 1236/ 2017 г. на ВОС, както и след като упълномощителят влезе във владение на наследствените имоти и така му бъде осигурена възможност да реализира доходи от тях. При така установената фактическа обстановка, съдът извел от правна страна, че исковете са основателни. Посочил, че договорът от 17.01.2013 г. е валиден и от него за наследодателя на ответника е възникнало задължение за плащане на резултативен хонорар от 25 000 лв. Резултатът, който довереникът се задължил да постигне, бил отмяна на влязло в сила решение за обявяване на окончателен на предварителен договор за продажба на имот на доверителя и отхвърляне на този иск. Не могло да се приеме, че този резултат изисквал и връщане на собствеността в патримониума на доверителя, защото от свидетелските показания се установявало обратното, а и сделката, с която С. Е. продал имота на третите лица П., не била извършена към момента на сключване на договора за поръчка. Освен това в пълномощното, дадено на 09.01.2013 г. от А. А. на адвокат Б. Ж., нямало дадени права за предявяване на ревандикационен иск, този текст бил дописан по-късно. Затова действителната обща воля на страните по договора била осъществяване на защита по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД и неговото отхвърляне, като при постигане на този резултат адвокатът имал право на хонорар от 25 000 лв. Уговореното условие било настъпило, затова вземането било възникнало. За неоснователно било счетено възражението за недействителност на клаузата от договора поради прекомерен размер на уговореното възнаграждение. Съдът приел, че хонорар от 31 000 лв за най-малко две съдебни производства /за отмяна на влязло в сила решение и впоследствие за отхвърляне на иска, уважен с това решение/ не бил несправедлив и необоснован. Със споразумение от 06.03.2018 г. пълномощник на наследника на доверителя признал както сбъдването на уговореното условие, така и размера на дълга, а показанията на свидетеля И. А., че при подписване на споразумението не е бил запознат с договора за поръчка и не са се разбирали с адвокат Ж. за плащане на сума в размер 25 000 лв, съдът не кредитирал. Споразумението съдържало клауза, според която всички дължими суми ще бъдат платени на адвокат Ж. след приключване на производството по гр. д.№ 1236/ 2017 г. на ВОС и влизане на упълномощителя във владение на наследствените имоти, като така е осигурена възможност да реализира доходи от тях. Тази договорна клауза съдът тълкувал в смисъл, че не касае процесия апартамент, а друг притежаван от К. А. по наследство от брат си А. А. недвижим имот – ап... на същия адрес. С този имот К. А. се разпоредил на 08.05.2019 г. и след сбъдване на условието сумата 25 000 лв била дължима. Основателен бил и искът за заплащане на разноските по изпълнението на поръчката. Нормата на чл.285 ЗЗД била диспозитивна и страните можело да уговорят нещо различно от нея, а именно че довереникът ще осигури средствата за изпълнение на поръчката. Такава уговорка обаче нямало, а се касаело до техническа грешка при писменото оформяне на договора.. Безспорно било установено, че претендираните разноски са платени по водените от адвокат Ж. дела със негови средства, затова наследникът на довереника дължал заплащането им.

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, първият формулиран от касатора правен въпрос обуславя обжалваното решение, доколкото въззивния съд е основал крайните си изводи на тълкуването на сключените между ищеца и наследодателя на ответника и между ищеца и ответника договори. Основателен е и доводът на касатора за наличието на допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, затова касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос, а останалите въпроси и доводите на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1105 от 09.10.2023 г. по гр. д.№ 1073/ 2023 г.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 604,20 лв (шестстотин и четири лева, двадесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: