Р Е Ш Е Н И Е

№ 734

гр.София, 12.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

втори декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 381/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 4530/ 10.10.2024 г., постановено по настоящето дело, по жалба на К. А. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд /ВОС/ № 1105 от 09.10.2023 г. по гр. д.№ 1073/ 2023 г., с което касаторът е осъден да заплати на Б. И. Ж. сумата 25 000 лв, представляваща дължимо възнаграждение на основание договор за поръчка от 17.01.2013 г. и споразумение от 06.03.2018 г., ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 5 209,66 лв представляваща дължими разноски по водените от адвокат Б. Ж. дела от името на А. А. и К. А. на основание договор за поръчка от 17.01.2013 г. и споразумение от 06.03.2018 г., ведно със законната лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума и разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос „При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД?“.

Съгласно установената практика /решение № 50116/ 18.10.2022 г. по т. д.№ 1247/ 2021 г., І т. о. на Върховния касационен съд /ВКС/ и цитираните в него/ при тълкуване на волеизявленията на страните, обективирани в подписан от тях договор, съдът трябва да търси и да установи действителната им воля, обективирана и изразена именно чрез техните волеизявления, а не да тълкува същите „разширително” или...