Производството е по чл. 288 от ГПК

Образувано е по касационна жалба на Р. М. И. от [населено място], чрез адв С. Г. срещу решение №368 от 18.12.2017г по в. гр. дело № 515/2017г. на Врачански окръжен съд, с което в една част е отменено решение №174 от 07.08.2017г г на МРСъд и за разликата над присъденото на основание чл. 2, ал. 1т. 3 ЗОДОВ обезщетение от 6 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на длъжностно престъпление по чл. 225б, ал. 1, вр чл. 20, ал. 2, вр чл. 26 НК, прекратено в досъдебна фаза поради липса на престъпление въззивния съд е отхвърлил иска до присъдения на първа инстанция размер от 15 000 лева, а до пълния предявен размер от 25 000 лева е потвърдил първоинстанционното решение. За да намали обезщетението въззивният съд е изтъкнал че психичмеското напрежение при ищцата е обострило заболяваня, от които същата е страдала още от 2006-2007г, както и че един месец след отстраняването й от длъжността невролог, завеждащ НО в МБАЛ [населено място], същата е започнала работа в друг град, на същата длъжност, работела е като невролог и е била уважавана и търсена като лекар, без е доказано негативно отношение към нея по повод наказателното преследване.

Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по въпрос за прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като са формулирани два въпроса, първият от които в процесуален аспескт: задължен ли е въззивният съд да посочи и обсъди всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера. Вторият въпрос е материалноправен, за съответствието на въззивното решение с критериите в т. ІІ от ППВС №4/1968г за следващото се парично обезщетение и установената в тази връзка практика на ВКС, като са приложени реш. № 261/2013г ІV г. о, реш. № 232/2011г ІІІ г. о, реш. №І 96/2013г І. Г.о, реш. № 123/2013г ІІІ г. о, реш. № 15/2014г І. Г.о, реш. № 267/2014г ІV г. о.

По двата въпроса се изтъква основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК като се посочва, че въззвният съд не е преценил всички относими обстоятелства: използвани са СРС, телефонът на ищцата е бил подслушван и разговорите записвани ; упражнено 72 часа задържане и искане за постоянна мярка „задържане под стража” от страна на Прокуратурата, при положение че е липсвало престъпление от общ характер ; степента на сриване на една безупречна репутация, като повече от 20 години ищцата е била „началник неврологично отделение” в болницата в [населено място], от която работа е отстранена и в резултат на което е работела на по - ниска длъжност, в друг град.Ищцата е била обвинена във връзка изпълнение на работата й (участваща в състав на ТЕЛК) като познат и уважаван лекар, завеждащ отделение в местната болница, съдът не е отчел това при определяне на обезщетението по размер и е подценил въздействието на обвинението при конкретните обстоятелства, негативите от личностен, социално - битов, професионален и здравословен характер.

Отговор от Прокуратурата не е постъпил.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по основанието на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по формулираните въпроси, които в процесуалноправния и материалноправен аспект се свеждат до прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне справедлив размер на обезщетение за неимущесдтвени вреди, Въпросът намерил разрешение в задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС, с която въззивното решение е в противоречие.

В решаващите съображения на въззивният съд за справедлив размер на обезщетението не са обсъдени всички обстоятелства, което са изтъкнати от защитата и са от значение за вредите и размера на обезщетението. Ищцата е претендирала да бъде обезщетена и за предизвиканото от обвинението в престъпление по чл. 301, ал. 1 вр ал. 4НК публично злепоставяне като известен в [населено място] лекар, съпроводено обиск, задържане, отстраняване от длъжност като началник отделение в местната болница в [населено място] където ищцата е работела и живеела повече от 20 години. Наложило се е същата, заедно със семейството си, да потърси работа и да се премести да живее в друг град, както и че по отношение на нея са били използвани специални разузнавателни средства в нарушение на неприкосновеността, Тези обстоятелства не са преценени конкретно с оглед личността, възрастта, социалното положение и квалификация на ищцата.

Воден от горното, Върховен касационен съд ІІІ г. о прима доводите за основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по формулираните въпроси за прилагане критерия на чл. 52 от ЗЗД при противоречие с указанията по ППВС №4/1968г и установената в тази връзка практика на ВКС, с оглед на което:

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване решение №368 от 18.12.2017г по в. гр. дело № 515/2017г. на Врачански окръжен съд

Делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.