ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356

[населено място], 30.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.д. № 1401/2018 година.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Ф. А. А. от [населено място], подадена от Адвокатско дружество „Г. и партньори”, чрез управителя си – адв. Св. С. против определение от 21.02.2018 г. по гр. д. № 1437/2017 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по частната жалба – ЗК „ Лев инс”АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. И. Л., е взел становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на Ф. В. Арсенов за изменение на постановеното на 21.12.2017г. по гр. д. №1437/17г. решение на САС, в частта му за разноските. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че със сключения между настоящият частен жалбоподател и А. договор за представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не се създава правна възможност за дружеството да бъде пълномощник на страната пред съд. Този извод е направен с оглед чл. 71, ал. 2 ЗАдв.- изведено от задължението на управителя на дружеството да упълномощи конкретен адвокат и от разпоредбата на чл. 32 ГПК очертаваща кръга лица, които могат да представляват страната пред съд. Така е мотивирано, че право...