Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - С., подадена чрез мл. юрисконсулт Т. Ч, против решение № 1022/10.06.2015 г. по адм. д.

№ 1111/2014 г. на Административен съд-Бургас, в осъдителната му част. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че съдът не е преценил доказателствената тежест на събраните по делото доказателства. Оспорва изводите на съда, че са налице предпоставките за отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС, изискването за минимална площ по чл. 43, ал. 3 от закона, влиза в сила от 01.01.2019 г. и наличието на отлагателен срок в закона означава, че това изискване не е задължително в периода на претенция. Липсват незаконосъоразни действия и бездействия на служители от Затвора Б., които да предпоставят основателността на иска. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявения иск, като претендира заплащане и на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Д. А. Ж., редовно призован, се явява лично. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество-неоснователна. Съдът е обсъдил установените факти, съобразил е практиката на ЕСПЧ и е направил обоснован извод за основание за ангажиране на отговорността на държавата, за причинени на Д. Ж. неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По време на престоя му в наказателната килия, той е претърпял неприятни изживявания, които могат да се квалифицират като унижение на човешкото достойнство.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима.

Пред административния съд е предявен иск от Д. А....