Производството е по реда на чл. 208 и сл.АПК.
Образувано е по касационна жалба на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 5167 от 20.07.2015г., постановено по адм. д.№ 12191/2014г. от АССГ.
С обжалваното решение е отменено решение № 8260/17.11.2014г. на зам. председателя на ДАБ и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 70 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Оплакванията са за материалнаправна незаконосъобразност на решението и необоснованост-чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът в касационното производство – Н. А. Д. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение № 8260/17.11.2014г. на зам. пред. на ДАБ, с което на осн. чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ е прекратен статута на бежанец на Н. А. Д.. В решението е посочено, че на лицето е предоставен статут на бежанец през 2001г. Също така е посочено, че през 2014г. лицето е сключило брак в А., както и че притежава национален паспорт, издаден през 2011г. от [община] с валидност до 24.11.15година, от който се установявало, че тя е посещавала А. и през 2011 и 2013 година.
Административният съд е приел, че при издаване на решението, административният орган е допуснал нарушение като не се е позовал на чл. 17 от ЗУБ, който е приложимият член за случая. Съдът обаче е преценил нарушението като несъществено, тъй като за жалбоподателката са били ясни последиците от решението и основанията, обусловили издаването му.
Съдът е приел, че фактическите обстоятелства, сочени в решението на административния орган, не попадат под квалификацията на...