Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И., гражданин на Т., кюрд по произход против решение № 4099 от 12.06.2015 г. постановено по адм. дело № 8092 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.
Ответникът - заместник председателят на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет на Р. Б, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Установил е, че молбата за предоставяне на статут, поставила началото на административното производство, е последваща по смисъла на § 1, т. 6, предл. ІІІ от ДР на ЗУБ (седма поред), но в нея не се излагат нови факти и обстоятелства, мотивиращи отправеното искане за закрила. Приел е, че независимо от непосочването на нови факти и обстоятелства, както административният орган, така и административния съд са обсъдили подробно установените вече релевантни факти и обосновано е прието, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на съответния статут и че личните мотиви на лицето за оставане в България поставят предявената молба извън приложното поле на ЗУБ.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение № 4099 от 12.06.2015 г. постановено по адм. дело
№ 8092 по описа за 2014 г. на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Т. И., гражданин на Т., кюрд по произход, против решение № 3850 от 02.06.2014 г. на зам.- председателя на Държавната агенция за бежанците, при условията на чл. 52, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на
зам.-председателя на ДАБ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ.
Съдът е установил, че тази молба е последваща по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗУБ - седма по ред, но в нея не се излагат нови факти и обстоятелства, мотивиращи отправеното искане за закрила.
По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Съдът е приел за правилен извода на административният орган, че в производството не са изложени нови факти и обстоятелства, които да са от значение за бежанската история на кандидата. Според първоинстанционният съд жалбоподателят не е изложил убедителни твърдения за това да е било преследвано било от държавата, било от друг субект, по причини изложени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е направил извод, че твърденията за преследване поради това, че е кюрд е само предположение и не се основават на конкретни реални факти.
По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За да постанови решението си първоинстанционният съд е отчел представената по делото справка № 01-4821 от 14.04.2014 г. на Дирекция "Международна дейност" при Държавна агенция при бежанците, съдържащи информация за политическа и икономическа обстановка в Т. от 1980 г. досега. Според съдът от приложената справка, не се потвърждава твърдяната опасност от преследване, както и че не се откриват причини, които да дават основание на лицето да се предостави хуманитарен статут. Преценена спрямо бежанската история, конкретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът е направил извод, че търсещата закрила не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и не са установени тежки посегателства спрямо личността й, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според съдът не са налице доказателства или аргументи за такава опасност. Изложените от чужденецът причини не са основание за предоставяне на хуманитарен статут.
Административният съд е направил извод, че пребиваването на молителя в Р. Б, поради желанието му да се установи в нея и издаването на съответните документи, е в предметния обхват на други нормативни актове - например ЗЧРБ, а не ЗУБ. Според съдът неотносимо към производството по ЗУБ и предоставянето на международна закрила е съображението на жалбоподателя, свързано с доказване на произход.
Решението валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстнация констатира, че в обжалваното съдебно решение не са изложени мотиви относно новопредставените данни за международната обстановка към момента на взимане на решението с оглед значението им за спорното право, предвид разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и за това кои факти и изводи, изложени в решението на ДАБ се опровергават. Съдът е бил задължен да ги обсъди и въз основа на всички събрани доказателства в административното и съдебното производства да прецени законосъобразността на оспорения административен акт и респ. наличието или липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Освен това, при разглеждане на молбата на Т. И. административният орган не е изследвал установеният в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ принцип "non refoulement" (забрана за връщане) - в случай на връщане на И. в страната на произход, предвид доказателствата, дали е застрашен от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изследването за евентуално нарушение на този принцип, респ. мотивирането за липса или наличие на нарушение, включвало преценка на същите факти, които са относими към наличието на основания за предоставяне на статут, доколкото касаело данни за страната на произход на чужденеца. Касаело се за различна правна квалификация на тези факти – веднъж като основание за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, а от друга страна – като евентуално нарушение на забраната за връщане в държавата по произход, където лицето има опасност да претърпи тежки посегателства, свързани с основни човешки права.
С оглед на трайната практика на Върховния административен съд, когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците. Това негово задължение следва не само от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, но и от чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз.
Въпреки констатираните нарушения, настоящата инстанция намира, че същите не следва да се квалифицират от категорията на съществените, доколкото не биха обосновали правен извод, различен от направения от административния орган и съда. Действително, обстановката в Т. е различна в сравнение с тази, посочена в справката от 20145г., находяща се в административната преписка. Данните, които са достъпни до широката общественост чрез средствата за масова информация сочат, че в районите, населени с кюрдско население се водят действия от редовната армия, които са близки до понятието въоръжен конфликт. С оглед на това, следва да се извърши преценка за прилагане на критериите по член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО и тълкуването им по делото E. (дело С-465/07), подходът при преценка на молбата за закрила следва да бъде индивидуален и съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила, само когато въоръжените сблъсъци пораждат тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за закрила, поради степента на безогледно насилие, която ги характеризира. Това безогледно насилие следва да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В това отношение Съдът е уточнил, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила (Решение по дело E., посочено по-горе, точка 39).
Съобразно данните по делото, индивиуалният подход спрямо конкретния жалбоподател сочи, че не се представят данни същият, само поради присъствието му на територията на Република Т., да е изложен на реална опасност в хипотезата на чл. 15 буква "в" по посочената директива за живота или здравето му. Ведно от данните по делото жалбоподателят не е пребивавал лично на територия, засегната от конфликт, работил е в столицата А., където липсват данни за прилагане не посочения по-горе индивидуален подход. Ето защо изводите на административния съд, изложени по-горе следва да се сподалят изцяло от настоящата инстанция С оглед изложеното решението на административния съд, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4099 от 12.06.2015 г. постановено по адм. дело № 8092 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.