Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2624 от 15.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1558/2015 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответницата – И. В. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на [фирма] против решение № Ж-818/19.01.2015 г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата на И. В. е уважена и на дружеството са дадени задължителни предписания и срок за изпълнението им.

За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материално правните норми на закона.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

По несъмнен начин по делото е установено, че И. В. е сключила договор с [фирма] за доставка на ценови пакет „В. – Д.: И. и Т.”, като същата изразява несъгласието й с частта на договора относно клаузата – „Абонатът дава съгласието си [фирма] да получава справки за него от регистри на трети лица – администратори на лични данни, включително НОИ, ГД ГРАО и др....