Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Д. против решение № 22 / 08.02.2016 г. по адм. дело № 682 / 2015 г. на Административен съд – Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 46, ал. 3, чл. 50, ал. 1, чл. 114 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Г. Х. И., от [населено място] чрез адв. М. П изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Представя подробни писмени бележки като се позовава на липса на доказателства за осъществяване фактическия състав на чл. 114 КСО. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че за доказване извършването на трудова дейност, административният орган се е позовал на подписваните от И. отчет за приходите и разходите за 2010г., сключване и прекратяване на трудови договори. Системността на осъществяваните управленчески функции обосновано са дали основание на директора на ТП на НОИ - Д. да направи извод, че неправомерно и в нарушение на чл. 46, ал. 3 от КСО на осигуреното лице е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане за процесния период. Получаването на възнаграждение за упражнена трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничният лист, съставлява предвидена от закона пречка за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни...