Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по строителство, [населено място], [улица], срещу Решение №36 от 23.03.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №499/2014 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на гимназията срещу Акт за установяване на задължения по декларация №541 от 17.07.2014 г. на орган по приходите в [община], с който за периода 01.01.2010 – 31.12.2012 г. са установени задължения за такса битови отпадъци в размер на 3 221, 27 лв. и лихви в размер на 594, 12 лв. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател - Професионална гимназия по строителство, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че събраните по делото доказателства не доказват предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) от страна на общината. Неправилен счита извода на съда за липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неопределянето на дължимата такса по видове услуги. Позовава се на чл. 8, ал. 2 ЗМДТ. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. М. Д, Адвокатска колегия, [населено място].
2. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ в [община], счита същата за неоснователна. Излага фактите по делото. Счита, че от доказателствата по делото е доказано предоставянето от общината на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт В. З.
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно потвърдил акта в обжалваната част, позовавайки се на приетата по делото съдебна експертиза и доказателствата по делото – заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и показанията на разпитаните свидетели. От тези доказателства е установено, че в имота на касатора има поставен контейнер и реално се е извършвало сметоизвозване. Съдът правилно не уважил възражението, че част от имота не се ползва, тъй като не е подадена декларация пред общинските власти. Не са налице касационните основания за отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила. ІІ. Допустимост на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. На Професионална гимназия по строителство, [населено място], бил предоставен за ползване имот, публична държавна собственост – акт за публична държавна собственост №4804 от 21.02.2006 г.
2. На 15.06.2011 г. Професионалната гимназия декларирала по реда на чл. 14 ЗМДТ предоставения й за ползване имот – декларация, вх. №1075. В декларацията била посочена отчетната стойност на имота.
3. На 30.10.2009 г. със Заповед №990, на 28.10.2010 г. със Заповед №1102 и на 27.10.2011 г. със Заповед №1182, кметът на [община], на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил вида на предоставяните от общината услуги по чл. 62 ЗМДТ, честотата на предоставяне и границите на районите, в които общината ще ги предоставя. Имотът на гимназията попада в границите на районите, в които общината ще предоставя и трите услуги.
4. На 04.02.2010 г. с Решение №383, на 15.02.2011 г. с Решение №605 и на 14.12.2011 г. с Решение №9, Общинският съвет – К., приел план-сметки за дейностите на общината по събиране, извозване, обезвреждане в депа и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за определяне на размера на таксата съответно за 2010 г., 2011 г. и 2012 г.
5. По делото са представени справка за „Райони на специализирани автомобили при ОП „КД и ПИС“ и за местоположението и честотата на извозване на съдовете в [населено място].
6. Съдът приел заключение на съдебна експертиза, която установила размера на задълженията за такса за битови отпадъци по видове услуги.
7. Съдът разпитал свидетелите В. К.-Д. и Е. М., работещи в гимназията, които дали показания, че част от сградата на гимназията не се ползва, в двора на гимназията имало един голям, стар контейнер, който само веднъж в последната година е изхвърлян. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Имотът, предоставен за ползване на гимназията, приел, че попада в границите на районите, в които общината предоставя услугите. Приел, че спорен по делото е единствено въпроса предоставяла ли е общината услугите по чл. 62 ЗМДТ. Общината обезпечила фактическото предоставяне на услугите, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установило, че училището притежава контейнер. Поради липсата на подадена декларация по чл. 17 от Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (Наредбата) приел, че услугите са предоставяни по отношение на целия имот. С оглед на това приел, че общината предоставяла услугата сметосъбиране и сметоизвозване. По отношение на услугите обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване приел, че предоставянето им е надлежно доказано от план-сметките, приети от общинския съвет. Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата такса по видове услуги и по години приел, че не е съществено нарушение като от заключението на съдебната експертиза са установени размерите на отделните задължения, в т. ч. неправилно изчисления размер на лихвата. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт в частта за лихвата определена над 594, 12 лв. и за законосъобразност на акта в останалата му част, поради което отменил акта в частта за лихвата над 594, 12 лв. и отхвърлил жалбата в останалата част. Този извод на съда е неправилен. V. По съществото на спора:
Ноторно е, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.
Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ – услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт.
В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че касаторът не подал в срока по чл. 17, ал. 2 от Наредбата декларация, че няма да ползва имота в годините, предмет на оспорения акт. С оглед на това таксата ще бъде дължима, ако общината е престирала услугата по отношение на територията, на която е разположен имотът на дружеството.
Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци, е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), което имплицитно значи осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.
С оглед на горното посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“. Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т. е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи – чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване.
Третият вид услуга – обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й.
За да бъде законосъобразен актът, с който на Професионалната гимназия по строителство са установени задълженията, е необходимо, при неподадена декларация за неползване на имота за процесния период, да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината на трите услуги. Доказателствената тежест е на органа, т. е. на ръководителя на звеното за местни приходи в общината. Престирането на услугата е фактическо основание – един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата, а съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с §2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа.
Какво установяват фактите по делото?
По делото е безспорно, че кметът на общината издал за процесния период заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с които определил, че общината ще предоставя и трите вида услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ. Определил честотата на предоставяне на услугите, както и районите, в които услугите ще се предоставят. Безспорно е, че имотът на касатора попада в границите на районите, в които общината предоставя и трите вида услуги. Безспорно е също, че за целия период общинският съвет приел изискуемата от чл. 66, ал. 1 ЗМДТ план-сметка и определил годишен размер на таксата.
Следователно по делото е установено безспорно, че общината създала необходимите правни предпоставки за престиране на услугите по чл. 62 ЗМДТ.
Но правните предпоставки не са достатъчни, за да се приеме, че общината фактически е престирала услугите. Издаването на заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и приемането на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ не значат, както приел съда, че услугата е престирана.
По делото няма нито едно доказателство, че общината фактически е престирала услугата сметосъбиране и сметоизвозване – договори за извършване на услугата (с юридическо лице или трудови договори), или решение на общинския съвет за възлагане изпълнението на услугите на общинско предприятие, пътни листове, графици, отчети за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата. Нещо, което да доказва, че в процесния период по отношение на процесния имот общината е престирала фактически услугата сметосъбиране и сметоизвозване, а не само, че имала намерение да я престира. Съдът приел, че показанията на разпитаните свидетели – лица, работещи в гимназията, доказват предоставянето на услугата. Но видно от показанията на свидетелите, те не установяват предоставяне на услугата в съответствие с посоченото в заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Напротив. Това, което свидетелите сочат, е че сметоизвозването по отношение на намиращия се в двора на училището контейнер е извършвано инцидентно – „миналата година веднъж само“, и то след многократно настояване на съответното компетентно от училището лице. Наред с това по делото не е установен видът на намиращия се в двора на училището контейнер – е ли това контейнер, предоставен от общината.
Представените по делото справки „Райони на специализирани автомобили при ОП „КД и ПИС“ първо е неясно какво отношение имат към предоставянето на услугите сметосъбиране и сметоизвозване от общината. Възможно е ОП да значи общинско предприятие, възможно е то да има за предмет на дейност извършването на комунални дейности, в т. ч. и услугите по чл. 62 ЗМДТ, но дали това е така и дали общинският съвет е решил предоставянето на услугите да се извършва за процесния период чрез това общинско предприятие по делото не е доказано. Наред с това изобщо не е ясно как тези „разпределения“ се отнасят към процесния период и към процесния имот – нито са датирани, нито е ясен издателят им, нито е установена обвързаността им с правния субект, който е извършвал услугата. Посочването на регистрационни номера (вероятно на специализирани автомобили), без да е ясна връзката на тези автомобили със субекта, на когото общината е възложила извършването на услугите сметосъбиране и сметоизвозване не доказва абсолютно нищо. Представените „разпределения“ са само някаква индиция за намерение на някого да осъществи дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, но кога, дали и по отношение на имота на касатора ли е предоставена услугата те не доказват.
Видно от изложеното органът не доказал предоставянето на услугата сметосъбиране и сметоизвозване.
По отношение на предоставянето на услугата обезвреждане на битови отпадъци в дело органът представил само план-сметките за процесните години. Вярно е, че в план-сметките фигурират разходи за услугата обезвреждане на битови отпадъци, но предвиждането на разходи за тази услуга не доказва и нейното фактическо предоставяне. Органът не представил доказателства, че общината действително притежава депо за обезвреждане на битови отпадъци, което е функциониращо за процесния период. А по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ услугата се предоставя, когато общината има функциониращо депо за обезвреждане на битови отпадъци. Наличието на депо се установява със съответните актове за неговото създаване или пускане в експлоатация. По делото такива доказателства органът не представил.