Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], Плевенска област, срещу Решение №44 от 29.04.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №106/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Акт за прихващане или възстановяване №45 от 10.11.2014 г. на орган по приходите в [община], в частта, с която е отказано възстановяването на внесена такса по чл. 43, ал. 2, т. 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] в размер на 30 976, 44 лв. и осъдил дружеството да заплати разноски по делото. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – [фирма], счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 129, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК). Не отчел, че правото на възстановяване не е възникнало с внасянето на таксата, а с прекратяването на конкурсната процедура със Заповед №1088 от 16.12.2010 г. С оглед на това искането, което е депозирано на 09.10.2014 г., е в срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени в оспорената част Акт за прихващане или възстановяване №45.

2. Ответникът по касационната жалба – кметът на [община], счита същата за неоснователна. Излага подробно разбирането си за характера на таксата и за производството, в което е платена. Сочи, че макар и с мотиви, различни от посочените в оспорения акт, съдът приел за законосъобразен акта за отказ от възстановяване. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът...