Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) срещу решение №4 от 09.01.2015г., постановено по адм. д.№ 808/14 година от Административния съд – П..

С обжалваното решение е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. с изх.№ 02-130-2600/2566 от 12.08.2014г. на изпълнителния директор на ДФЗ, РА в частта, в която на [фирма], [населено място] е отказано изплащане на субсидия по НР1 в размер на 332, 29 лева, на СЕПП в размер на 42 252, 44 лева и по СНДП в размер на 1 218, 17лева и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Със същото решение съдът е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1050 лева.

Съдът е постановил този резултат по жалба на [фирма]. Административният съд е приел, че с уведомителното писмо (УП) в обжалваната му част, на жалбоподателя е отказано подпомагане по СЕПП за 43, 47ха, по СНДП за 43, 06ха и по НР1 за 1, 81 ха, тъй като е установена разлика между декларираната и установената площ на БЗС и не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба №5. Съдът е установил, че за застъпените имоти, жалбоподателят бил представил заповед № РД-06-140 от 29.09.2012г. на директора на ОД”Земеделие”, [населено място] за 88 имота, за която съдът е приел въз основа на докладни записки, че е издадена на осн. чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, обжалвана е и предварителното й изпълнение е спряно от съда. Съдът е установил, че оспорването на заповедта на директора на ОД”Земеделие”, [населено място] е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение с мотива, че със заповедта е одобрено споразумение, с което е разпределено ползването на земите в землището на [населено място] и заповедта отговаря на формалните изисквания за нейната законосъобразност.

Съдът е приел, че в мотивите на обжалваното УП, не е посочено, дали имотите, за които е установено застъпване съвпадат изцяло или с част от имотите по заповед № РД-06-140 от 29.09.2012г. на директора на ОД”Земеделие”, [населено място]. Също така, съдът е посочил, че към датата на издаване на УП, заповед № РД-06-140 от 29.09.2012г. на директора на ОД”Земеделие”, [населено място] е влязла в сила, но въпреки това, органът не е изложил мотиви, защо не я признава като документ, доказващ правото на ползване на имотите. По тези съображения, съдът е приел, че УП в обжалваното му част е немотивирано, както и, че е налице противоречие с материалноправните разпоредби – чл. 41, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е постановено при допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неформиране на изводи по съществени за спора обстоятелства, както и в необсъждане на възражения на страните, които са съществени за спора. Съдът не е изложил и мотиви по всички основания, въз основа на които е прието, че е налице наддекларирани площи. Допуснатите от съда нарушения при изясняване на делото от фактическа страна са довели до необоснованост на формираните изводи.

Видно от частично обжалваното УП е, че размерът на наддекларираната площ по заявените схеми за подпомагане е формиран, както от неразрешено двойно застъпване на площи от БЗС-та (колона 3 от таблиците в УП), така и от установени като недопустими за подпомагане площи след извършени административни проверки (колони 5 от таблиците в УП). Тези обстоятелства водят до неправилност на извода, формиран от съда, че наддекларираните площи произтичат единствено от неразрешено в полза на жалбоподателя застъпване на площи. Съдът не е изложил мотиви по другото фактическо обстоятелство, посочено от административния орган като обосноваващо частичния отказ за финансиране.

За изясняване на спора от фактическа страна и в изпълнение на задълженията си, произтичащи от чл. 9, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало да укаже на страните необходимостта от допускането на съдебно-техническа експертиза, която да установи, какъв е размерът на площта, за която е установено застъпване и за кои БЗС – та е застъпването, какъв е размерът на площта, за която е установено, че е недопустима за подпомагане, тъй като не попада в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние” и какви конкретно са фактическите основания (в случай, че такива са посочени от органа в документите, съдържащи се в преписката) съобразно Наредба №5/2010 година, за да бъде преценена площта като недопустима за подпомагане, установена ли е площ и в какъв размера, за която едновременно е установено застъпване и излизане извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”. След изясняване на тези фактически обстоятелства, съдът е следвало да формира изводите си относно това, дали представената от жалбоподателя заповед в производството по чл. 17 от Наредба№5/2009г. касае площи от БЗС-та, за които е установено застъпване и доказва ли тя заедно със споразумението, което е одобрила ползването на въпросните БЗТ-та от жалбоподателя. В тази връзка, съдът е следвало да обсъди и възражението на изпълнителния директор на ДФЗ, че изпълнението на тази заповед е спряно от съда и доколко това се е отразило на реалното ползване на тези БЗС-та от жалбоподателя.

След изясняване на тези спорни и съществени въпроси, съдът следва да формира извода си относно това, налице ли е наддекларирана площ от жалбоподателя, в какъв размер, от какво произтича това наддеклариране и съответства ли установения размер на размера, определен от административния орган в УП.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Допуснатите от съда съдопроизводствени нарушения са причината делото да остане неизяснено от фактическа страна, което е пречка за правилното прилагане на материалния закон. След отмяна на решението, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №4 от 09.01.2015г., постановено по адм. д.№ 808/14 година от Административен съд – Пазарджик и ВРЪЩА делото на друг съдебен състав на административния съд за ново произнасяне. Решението не подлежи на обжалване.