Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби против решение
№ 698/25.03.2015 г. по адм. д. № 2329/2014 г. на Административен съд-Варна. Жалбата на В. Д. Н., подадена чрез адвокат Д. Д-ВАК, е против решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди и в частта на неприсъдените разноски в размер на 2030 лв. по делото. Твърди, че в обжалваните му части решението е неправилно и иска да бъде отменено. Претендира присъждане на адвокатски хонорар за изготвяне на касационната жалба.
Касационна жалба срещу решението в осъдителната му част и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на разноски, е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез мл. юрисконсулт Т.Ч.О решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и ищецът не е доказал реално претърпени вреди. Самият опит за бягство е извънреден инцидент, който изисква наложителна употреба на помощни средства. В останалата част счита решението за правилно. В съдебно заседание ГДИН се представлява от юрисконсулт Николова. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на В. Д. Н. е неоснователна, а жалбата на ГДИН е основателна. Решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и доводи на ГДИН. Административният съд необосновано приема, че ищецът не е проявил неподчинение и няма основание да се счита, че ще окаже съпротива, ще опита да избяга или няма да причини наранявания на себе си или на друг. Показанията на свидетелите не са обсъдени в цялост с оглед чл. 172 ГПК. При съпоставка с данните за личността на свидетелите, показанията не биха могли да се кредитират безусловно. Дори хипотетично да...