Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Й. Г. срещу решение № 812100-22229/25.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в частта му, с което е отказано заличаване на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-492/2000 г. по описа на РУ П.; споразумение - ефективно наказание с присъда 1/2001 г. по нохд № 2/2001 г. на РС - Бургас; заповед за задържане рег. № 105 от 23.08.2000 г. на РУ П.; ЗМ-1613/1999 г. по описа на РУ 06 СДВР, условно наказание - присъда от 22.04.2003 г. по нохд № 485/2000 г. на СРС. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на оспорения административен акт в обжалваната му част като постановен в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:

Със заявление вх. № 812105-14/26.03.2015 г. по описа на МВР, Г. е поискал да бъдат заличени личните му данни в масивите на МВР, въведени във връзка със ЗМ-1449/2000 г. на РУ 04 СДВР; ЗМ-1659/2000 г. на РУ 04 СДВР; ЗМ-1770/2000 г. на РУ 04 СДВР; ЗМ-2112/2000 г. на РУ 04 СДВР; ЗМ-2208/2000 г. на РУ 04 СДВР; ЗМ-844/2000 г. на РУ Н.; ЗМ-793/2009 г. на РУ П.; ЗМ-1613/1999 г. на РУ 06 СДВР и ЗМ-492/2000 г. на РУ П..

Министърът на вътрешните работи е приел, че заявлението е частично основателно, поради което в едната част искането е уважено, а в другата е постановен отказ. Като правно основание за издаване на индивидуалния административен...