Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Г. И. Г., представляван от адв.. Т, против решение № 628/04.02.2016 г. по адм. д. № 10572/2015 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неравилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, директор Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, представляван от юрк. Г., надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира подадената от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касатора Г. срещу заповед № РД-29-06/26.06.2015 г., с която, на основание чл. 178, ал. 6 вр. с ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ директорът на Дирекция "Общински строиелен контрол" при Столична община е забранил ползването и достъпа до строеж"едноетажна жилищна сграда" с идентификатор 00357.5300.36.1 в поземлен имот с идентификатор 00357.5300.36 по КККР на [населено място], ползван от Г. И. Г. в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон.

Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

Безспорно установено по делото е, че строежът е в завършен вид, узаконен по реда на § 184 ПЗРЗИДЗУТ с акт № 43/07.10.2010 г. на гл. ахитект на Столична община, общ. Нови искър и се ползва по предназначение преди да е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ.

Касационните доводи за неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни.

Влезлият в сила акт за узаконяване замества разрешението за строеж и санира незаконността на последния. За...