Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници”, подадена чрез юрк. Г. Д срещу решение № 499 от 30.01.2015 г., постановено по адм. дело № 11028/2013 г. по описа на Административния съд С. – град.

В касационната жалба се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че митническият орган законосъобразно е отказал възстановяване на платен акциз за етилов алкохол, тъй като същият е използван за почистване и дезинфекция и не попада в обхвата на чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е недопустимо, тъй като съдът неправилно е тълкувал понятието „почистване“ съгласно разпоредбата на чл. 22, т. 7 ЗАДС в неговия широк смисъл. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма] е взел становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

По делото е установено, че на 20.06.2013г. от [фирма] е подадена молба до началника на митница П., с която е поискано да бъдат разгледани документите за месец май 2013г. относно искане за възстановяване на акциз на основание чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС. С Решение № 770 от 02.08.2013 г. на началника митница П., искането е частично уважено, както следва: 1 възстановена е сума в размер на 5 687 лв., представляваща платен акциз за използвания етилов алкохол в периода от 01.05.2013 г. до 31.05.2013г. като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания и за научни цели; 2. отказано е възстановяването на сума в размер на 5016 лв, представляващи акциз за използвания етилов алкохол в същия период за почистване и дезинфекция. С Решение № 523 от 15.10.2013 г., директорът на Агенция „Митници“ изцяло е потвърдил Решение № 770 от 02.08.2013 г. на началника на митница П. по отношение на отказания за възстановяване акциз на [фирма] в размер на 5 016 лв.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 523 от 15.10.2013 г. на директора на Агенция „Митници”, потвърждаващо решение № 770 от 02.08.2013 г. на началника на митница П., в частта му по т. 2, с която е отказано възстановяването на платен акциз за използван етилов алкохол в размер на 5 016 лв.

За да постанови спорното решение АССГ е приел, че използването на етилов алкохол за дезинфекция е част от използването му за проби за анализ, необходими производствени изпитвания и за научни цели, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната експертиза. Въз основа на гореизложеното съдът е приел, че акцизът за използвания етилов алкохол подлежи на възстановяване в хипотезата на чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС. По отношение на разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, съдът е приел, че тя касае само влагането или използването на алкохол и алкохолни напитки като средство за почистване в производствения процес в хипотезите на чл. 22, ал. 3 и ал. 4 ЗАДС и не е приложима в настоящия случай. Решението е правилно като краен резултат.

Според заключението на вещото лице по специализираната фармацевтична експертиза, прието без оспорване, дезинфекцията е от изключително значение при извършването на лабораторни анализи за производствени изпитвания и научни цели. Пробите задължително следва да се вземат и изследват в стерилни и асептични условия, тъй като ако се допусне замърсяване, това ще доведе до грешни резултати и ще повлияе на верността на направените изследвания. От експертизата и доказателствата по делото се установява, че процесните 456 л. етилов алкохол са използвани през м. май 2013 г. за дезинфекция на лабораторна стъклария, апаратура, работни плотове, подове и стени на лабораторните помещения в лабораториите на [фирма] в обединените производствени корпуси (ОПК) – 1, 2 и 3, в лабораторията на отдел „Качествен контрол” (ОКК) и в лабораториите на Института за научна и развойна дейност (ДНИРД). По категоричен начин от данните по делото е установено, че дейността в лабораториите, свързана с вземане на проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели, е невъзможно да бъде извършвана без дезинфекция на лабораторна стъклария, апаратура, работни плотове, подове и стени на лабораторните помещения, при която се използва 70% разтвор на етилов алкохол.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 17.07.2012 г. за целите на прилагане на ал. 3 и ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване.

По сходен казус по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" беше образувано адм. д. № 13340/2013 г. на ВАС, VІІІ отделение, по което се отправи преюдициално запитване до СЕС в Люксембург, като съдът поиска СЕС да отговори какъв смисъл е вложен в понятието "производствен процес" в чл. 27, § 2, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки и включва ли се в това понятие почистването и/или дезинфекцията като процеси за постигане на определени степени на чистота, предвидени от добрата производствена практика на лекарствени продукти. Съдът е включил в преюдициалното си запитване въпрос относно това дали чл. 22, ал. 7 ЗАДС ограничава въведено от държава-членка освобождаване от акциз чрез възстановяването му за алкохол, използван като средство за почистване.

С решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. по повод отправеното преюдициално запитване от ВАС, VІІІ отделение, СЕС е приел, че чл. 27, § 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага и за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване на помещения, служещи за производството на лекарства.

Предвид изложеното тълкуване, както и съгласно чл. 22, ал. 4, т. 2 ЗАДС етиловият алкохол, независимо дали се счита за използван за производството на лекарства или за използван за дейността в лабораториите на ответника по касация, свързана с вземане на проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели, подлежи на освобождаване от акциз

Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 499 от 30.01.2015 г., постановено по адм. дело № 11028/2013 г. по описа на Административния съд С. – град. Решението не подлежи на обжалване.