Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от [фирма] и от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/– гр. В. Т. при ЦУ на НАП срещу Решение № 540 от 09.01.2015 г. по адм. дело № 448/2014 г. по описа на Административен съд В. Т, 4 състав, поправено с Решение № 79 от 25.02.2015 г. в съответните му части.

Касаторът – [фирма] обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 04251000083 от 18.01.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 201 от 29.04.2011 г. на директора на дирекция „ОУИ“ – [населено място] в частта по ЗКПО за определените задължения за корпоративен данък за 2008 г. за сумата от 11 673, 60 лева и лихви в размер на 2 319, 49 лева и за 2009 г. за сумата от 80 509, 69 лева и лихви в размер на 6 668, 48 лева. Изразява становище за неправилност на решението в обжалваната му част, като счита, че неправилно съдът е приел приложението на чл. 16 от ЗКПО и с оглед приложението на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО не се дължи корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. Иска отмяната на решението в посочената част и да се постанови друго, с което да се отмени РА в тази част. Претендира направените разноски.

Ответникът по касационната жалба на [фирма] – директорът на дирекция „ОДОП“ гр. В. Т., оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна.

Касаторът – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т. обжалва решението в частта, в която е отменен процесния РА относно отказаното право на данъчен кредит...