Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. А. С срещу Решение № 331 от 22.01.2015 г. по адм. дело № 2698/2014 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, 11 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 48 от 03.02.2014 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е потвърдено Решение № 1366 от 06.12.2013 г. на началника на Митница П., с което е оставено без уважение искането на дружеството с вх. № ЗАДС – 2649 от 20.11.2013 г. за възстановяване на недължимо платен акциз.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът не е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, въз основа на което е достигнал до неправилен краен извод. Според касационния жалбоподател административният съд неправилно е приел, че последващата отмяна на отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е без правно значение и съдът е направил извод само на базата на тълкуване на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС, без да изследва конкретните особености на спора и твърдението на лицето за недължимо платен акциз за периода от 17.05.2011 г. – 12.07.2012 г. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспореното решение на митническия орган и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне. Претендира разноски.

Ответната страна – директорът на Агенция „Митници“, представляван от юрк.. К изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за...