О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4725

гр.София, 21.10.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 506/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Х. С., чрез адв.П. Д., срещу решение № 273/02.10.2023г. по в. т.д.№ 323/23г. по описа на АС Варна, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъдено ЗД „Бул инс“ АД да плати на Е. С., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 18.05.2020г. в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от 16.03.2021г. и е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 35 000 лева, и са присъдени разноски.

Касаторът обжалва решението с доводи за неправилност на изводите на въззивния съд относно наличието на съпричиняване и относно справедливия размер на обезщетението. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК въпросът: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432, ал.1 КЗ и включват ли те икономическите условия и лимитите на застрахователно покритие към момента на увредата?

Насрещната страна по жалбата – ответникът ЗД „Бул инс“ АД, чрез адв. М. Г., я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за настоящото производство.

Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

Въззивният съд е определил като предмет на производството пред него размерът на обезщетението за неимуществените вреди и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че в резултат от претърпяното ПТП на 18.05.2020г. ищцата Е. С., на 67 години, като пешеходец, е получила съчетана травма на глава и крайници, изразяваща се в: охлузване и малък хематом на горна устна; плитки фрактури на коронките на 11, 21 и 22 зъби горе и във връзка с това травматичен периодонтит, състояние след екстракция; предна луксация /изкълчване/ на дясна раменна става; охлузване на ляво коляно и предната страна на дясна подбедрица, под капачката. Проведено й е неоперативно лечение, наложило болничен престой от два дни, като е извършено под упойка закрито наместване на изкълчената става. Поставена е мека имобилизация на дясното рамо - ортеза за срок от 20 дни. Ищцата е изпитвала нетърпима болка от счупените резци, което е наложило екстракцията им. В продължение на около два месеца ищцата е имала необходимост от чужда помощ при обслужването си. Съдът е посочил, че липсват годни доказателства за: проведена навременна рехабилитация при ищцата; психическото и емоционално й състояние след травмата и по време на оздравителния процес; настоящото й състояние – контролен преглед след наместване на ставата не е извършван, няма медицински документи, свидетелстващи за динамиката на възстановяване, а поради отсъствието й от страната, ищцата не е прегледана и от вещото лице по делото.

При тези данни съдът е приел, че от значение за приложението на чл. 52 ЗЗД са следните обстоятелства в контекста на икономическата конюнктура в страната в момента на увреждането: ищцата е претърпяла една средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става /луксация/, както и няколко леки телесни увреждания – хематом на горна устна и натъртвания на двете колена на краката, повърхностни увреждания на зъбните коронки на три от резците на горна челюст /непредставляващи „избиване на зъби“, тъй като зъбите са екстрахирани впоследствие/; ищцата е търпяла силни, интензивни болки в началния период /около месец-месец и половина/, с отшумяващ болков синдром до към третия месец; движенията на горния крайник са били логично ограничени за период от поне 2-3 месеца; възстановителният период за увредите на ищцата е от средно 3 месеца с оглед възрастта й, а и с оглед липсата на проведена навременна рехабилитация; не следва извод от доказателствата по делото за наличието на остатъчни явления и неблагоприятни последици върху здравето на ищцата. Така въззивният съд е мотивирал извода си, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е от 25 000 лева. Този размер е намален от въззивната инстанция на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД с 20%, предвид приетото от нея, че ищцата, в нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП, неправилно се е движила по лявото платно при наличие на тротоар от двете страни и преминавайки зад автомобила е поставила водача в изненада при осъществената от него маневра заден ход.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Поставените от ищцата въпроси - за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в това число и икономическите условия в страната към датата на деликта, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ - отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1 т.3 ГПК е произволно заявена, а тази по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като обжалваният акт е в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС.

В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, вкл. сочените от касатора, са дадени разяснения, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на травматично увреждане са: характерът на увреждането, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на деликта, за които ориентир са и съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането ( така решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о. и др.).

Релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са отчетени и анализирани от въззивната инстанция и тя е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Размерът на застрахователните лимити по застраховка „ГО“ е ориентировъчен критерий по чл. 52 ЗЗД, както е изяснено в постоянната съдебна практика (решение № 95/24.10.2012г. по т. д.№ 816/2011г. на ВКС І ТО и др.), проявна форма на икономическите условия в страната. Именно като такъв е съобразен от въззивния съд индиректно - при отчитане на обществено-икономическите условия към момента на деликта, в чиито контекст е направен извода за справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Оплакванията на ищцата за неправилна оценка на относителната тежест на обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД, довела до занижен размер на обезщетението, са относими към правилността на въззивното решение, поради което са извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

В заключение, касационно обжалване не следва да бъде допускано.

На ответника се следват разноските за настоящото производство, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лева.

Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 273/02.10.2023г. по в. т.д.№ 323/23г. по описа на АС Варна.

ОСЪЖДА Е. Х. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], да заплати на[Фирма 1], ЕИК[ЕИК], София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2160 лева – разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: