Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП).

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г. от [населено място], против решение № 1903 от 14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 619/2015 г. на Административен съд (АС) - Б., с което е отхвърлена жалбата му против принудителна административна мярка (ПАМ), приложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП, от длъжностно лице при [община].

С решението са оставени без разглеждане предявените от жалбоподателя против [община] осъдителни облигаторни искове с правно основание чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, като производството по делото е прекратено в тази му част.

По наведени доводи за нарушения на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение. Наред с това касационният жалбоподател изменя един от предявените осъдителни искове срещу [община], като увеличава размера му за неимуществени вреди на 1000 (хиляда) лева, кумулативно съединен с иск за репариране на разноски в размер на 25 (двадесет и пет) лева, плюс таксата за репатриране 43.20 лв. (четиридест и три лева и двадесет стотинки).

Ответникът по жалбата – старши специалист в отдел "Общофункционален контрол" при дирекция УКОРС в [община], чрез процесуалния си представител юрк.. Д, в отговор на касационната жалба, оспорва същата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща право и...